Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
В началото си помисли, че не носи нищо, а после осъзна, че цветът на плътно прилепналия по тялото й комбинезон е същият като на кожата й. Зачуди се — след като се съвзе от неочакваната й поява — защо не трепери след толкова плаване в океана. Той самият бе облякъл непромокаем костюм срещу вятъра и студената вода. После забеляза миниатюрния нагревател, закрепен на пояса й. Тамара се приближи, без да каже нищо. Огледа го внимателно. Кеа се обърна леко на една страна. Костюмът му прилепваше плътно и той се чувстваше неудобно.
— Ти си Свети Остин Джордж — рече тя с мъркащ глас.
— Познахте. Оставих визитната си картичка при бронята. Специалността ми е да спасявам дракони и да убивам благородни девици.
Тамара се разсмя.
— Какво пък, на Марс със сигурност няма дракони. Така че можеш да се отпуснеш. — Тя се представи и приседна до него, опряла рамо в неговото. — Предполагам, че семейството ми ти е длъжник, задето спаси брат ми.
Кеа сви рамене.
— Не бих се изразил точно така. Мащабът е доста по-дребен.
— Може би. Цяло лято ли ще останеш тук?
— Да. Билетът ми за връщане е с отворена дата. Но Остин каза, че е най-добре да вземем „Коперник“. Той трябва да излети… по дяволите, не мога да преброя тукашните месеци. Септември, по земен стандарт. — Кеа смътно осъзна, че пелтечи.
— Доста време — кимна тя. — Ще трябва да се погрижим да не ти е скучно. Нали?
— Ами, аз… не мисля така, искам да кажа, как може да ти е скучно на Марс?
— Не говорех за такъв вид скука — обяви Тамара и прокара пръсти по ръката му. После се изправи. — Нали знаеш, че на Марс лунните изгреви са нещо по-специално? Най-доброто място да се гледат е барът. Достатъчно отдалечено от главната сграда, за да няма светлина. — Тя доближи закотвения тримаран. — И достатъчно далече… да останеш с някого насаме, ако искаш. — Усмихна се, на някоя своя мисъл или спомен, после се гмурна в бълбукащата, изпускаща облаци въглероден двуокис вода. Кеа я гледаше с пресъхнала уста.
Барът бе оборудван с четири бунгала, а барманът беше мъж с безизразно лице. Той попита Кеа от какво се нуждае, заведе го в едно от бунгалата и му показа къде държат освежителните напитки. Каза му да позвъни, ако му трябва нещо друго. После изчезна. Бунгалото бе ниска постройка със стъклени стени и празно пространство в средата. Имаше и запалена камина. Огън? На Марс? Почти невероятно, имайки предвид цената ни дървесината. Кеа си даде сметка, че огънят сигурно е декоративен. Така и се оказа, когато го доближи. Пламъците облизваха стените и изпускаха приятна светлина.
И в този момент се появи Тамара. Носеше тесни зелени панталони и блуза в съответстващ тон. Тя взе две чаши с шампанско, оставени при купата с лед.
— За… за тази нощ — рече. Отпиха, напълниха чашите отново и се настаниха на кушетката. Разговаряха. Кеа не помнеше точно за какво. Но изглежда й разказа историята на своя живот, а Тамара го слушаше като хипнотизирана и почти се бе притиснала в него. По някое време красноречието му секна.
Тамара остави чашата. Неусетно бяха пресушили бутилката. Тя се пресегна и го докосна по устните.
— Толкова са меки — прошепна. Наведе се и езикът й пробяга по тях. Той се опита да я целуне, но тя се дръпна. Стана и бавно се отдалечи, като полюшваше бедра. Изглежда, блузката й бе снабдена с някакъв механизъм за бързо сваляне, защото се смъкна за миг. Тамара я метна през рамо, обърна се и го погледна. Лицето й беше сериозно.
Докосна копчето на панталоните си и те се смъкнаха до глезените. После пристъпи към него. Протегна се с блажено изражение. Погледна го и се усмихна. А след това изчезна в спалнята. Блесна светлинка от запалена свещ.
Кеа беше свободен. Свободен да я последва.
— Не — рече Тамара. — Този път… този път само ще гледаш. Следващия път… ти ще си наред.
Марс се превърна в сянка. Тялото на Тамара изпълваше света. Нощите бяха светове на екстаз, на безкрайно движение, на сладко мъчение. Дните — на дръзки начинания и на срещи на различни места. Страстта на Тамара, изглежда, се подклаждаше от опасността да бъдат видени и разкрити. Особено ако този, който ги разкрие, е член на семейството. Не че Тамара бе дошла в леглото му съвсем невинна. Учеше се от него само защото искаше нещо ново. И така, макар и неохотно, той й показа някои техники, за които бе чувал или които бе учил на Мауи.