Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
Наближаваше шест часът вечерта, когато Надия ал Бакари напусна лагера и се отправи обратно към града. Тъмнината вече се бе спуснала по времето, когато нейната автомобилна колона навлезе в района на Джумейра Бийч. „Корабното платно“ на „Бурж ал Араб“ бе обляно в магента. Главният мениджър и останалите членове на висшия ръководен състав ги очакваха пред входа на хотела, когато Надия излезе от задната врата на колата си. Крайчецът на нейната абая още носеше следа от мръсотията в Сонапур. Изморена от пътуването и срещите, започнали още сутринта в Париж, тя поздрави посреща-чите и после се отправи към апартамента си на четиридесет и втория етаж. Двама от охраната й вече бяха пред вратата. Рафик ал Камал направи бърз оглед на стаите, преди да позволи на Надия да влезе.
- Последната ми среща за деня ще бъде от девет до около десет часа - каза тя, хвърляйки дамската си чанта на една отоманка в салона. - Кажи на Мансур да уреди излитане в единайсет. И, моля те, предай на Рахима да е точна поне веднъж в живота си. В противен случай ще й се наложи да лети сама за Париж с „Ер Франс“.
- Може би е добре да й кажа да бъде на летището не по-късно от единайсет и трийсет?
- Примамлива идея - каза Надия с усмивка, - но се съмнявам, че баща й ще я намери за забавна.
Ал Камал тръгна да излиза, но се спря.
- Нещо не е наред ли? - попита тя.
Той се поколеба.
- В лагера днес...
- Какво има, Рафик?
- Никой никога не си помръдва пръста за клетниците. Време беше някой да го направи. Радвам се, че това бяхте вие. - Направи пауза и сетне добави: - И съм горд, че бях до вас.
Тя се усмихна.
- Девет часът. Не закъснявай.
- Правилата на Зизи - каза той.
Тя кимна.
- Правилата на Зизи.
Когато остана сама, Надия свали черната абая и кърпата от главата си и облече костюма „Шанел“. После си сложи шал с подходящ цвят и ръчния часовник „Хари Уинстън“. След това се погледна в огледалото. Когато е възможно, придържайте се към истината. Лъжете само в краен случай. Истината я гледаше от огледалото. А лъжата бе в съседната стая. Тя отиде до вратата на съседния апартамент и похлопа два пъти. Вратата незабавно се отвори със замах, а в рамката й се появи жена, която приличаше досущ на Сара Банкрофт. Тя постави пръст на устните си и тихо придърпа Надия вътре.
56.
ХОТЕЛ „БУРЖ АЛ АРАБ“, ДУБАЙ
Съседният апартамент бе регистриран на името на Томас Фаулър. Това обясняваше огромния букет от хотелската управа, платата с арабски сладки и запотената неотворена бутилка „Дом Периньон“ в кофичката с разтопен лед. Онзи, за когото бяха предназначени тези щедри дарове, сега крачеше из пищната всекидневна, уточнявайки последните детайли по сключването на сделка за закупуване на земя и строеж, които всъщност не смяташе да осъществява. На всеки няколко секунди неговите хора задаваха въпроси или цитираха обещаващи цифри заради микрофоните, инсталирани из апартамента по нареждане на емира. Никой от екипа сякаш не обърна внимание на Надия, нито пък сметна за странно, че Сара я отведе право в банята. Там беше разпъната палатка от непрозрачна сребриста материя. Сара пое телефона на Надия и повдигна края на палатката. Вътре вече бе Габриел. Той даде знак на Надия да седне на празния стол до него.
- Палатка в банята. Колко бедуинско - отбеляза Надия с усмивка.
- Не само вие идвате от пустинята.
Тя огледа вътрешността, видимо заинтригувана.
- Какво представлява?
- Наричаме я хупа. Позволява ни да говорим свободно в помещения, които знаем, че се подслушват.
- Може ли да я получа, когато свършим?
Той се усмихна.
- Боя се, че не.
Тя докосна материята. На допир беше металическа.
- Хупа не се ли използваше при еврейските венчавки?
- Даваме сватбените си обети под хупа. За нас тя има огромно значение.
- Значи, предстои двамата да се венчаем? - попита тя, прокарвайки ръка по материята.
- Аз вече съм вречен на друга. Освен това ви дадох тържествена клетва в едно имение край Париж.
Тя постави длан в скута си.
- Сценарият ви за днешния ден бе произведение на изкуството - каза тя. - Надявам се да даде резултат.