Вестители

Гледах го в мълчание, взирах се в него и в искреността, с която ми отвръщаше, а кръвта препускаше бясно по вените ми.

Сърцето ми отново биеше, така както никога досега. Не от ужас или страх, нито от ярост. Беше щастие. Лудо. Безумно. Като унесен в сън, той ме притегли бавно към себе си, толкова близо, че можех да уловя дъха му. Погледна ме и разбрах, че е видял отражението на думите си. Силата на откровението му бе изпитана в изражението ми. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго. Тялото ми се скова от напрежението, по гръбнака ми полази приятна тръпка.

— Ксения… — прошепна дрезгаво. — Искам те толкова близо до мен — въздъхна отчаяно.

Думите му се забиха като стоманени нокти в сърцето ми и го стиснаха. Агония. Сладка агония. Какво се случваше?… Той обхвана лицето ми с ръка и бавно, съвсем бавно, прокара пръст по овала на брадичката. Спря се на устните ми и се загледа в тях. Погледът му отразяваше цяла гама от емоции. Страст. Усещах я с всяка фибра на кожата си. Сливаше се с моето собствено желание и двете се преплитаха в нажежено кълбо. Докосна нежно с палец долната ми устна и затвори очи. Отпусна другата си ръка около кръста ми и едно последно придърпване ме притегли плътно до гърдите си.

Напрежението от близостта на телата ни ме побърка. Невъзможно беше да устоя на призива на тялото му — толкова силно, толкова изкушаващо. Дъхът му погали страните ми и полуотворените му устни докоснаха лицето ми. Топлината му запълзя по кожата ми и ахнах несъзнателно от чувствата, които събуди в мен. Потърка нежно нос в шията ми, а аз отпуснах глава назад, готова да му дам всичко, което поиска. Той въздъхна бавно, сякаш искаше да попие миризмата ми и с ръка на тила ми приближи лицето ми към своето. Очите му ме попиха и аз потънах в това морско синьо, което ме призоваваше от дълбините си. Устата му бавно се приближи към моята и най-накрая устните му докоснаха моите. Езикът му се плъзна нежно в устата ми. Бавно, агонизиращо. Потърси моя и ме погали с влажна топлина. Копнежът по него се вряза в гърдите ми само при вкуса, който остави в устата ми. Отначало целувката му беше нежна, но постепенно, с всяко едно движение на телата ни, ставаше все по-жадна, докато накрая не ме погълна. Отново и отново… Топях се в горещината на устните му — непреклонна, всепоглъщаща. Тялото ми копнееше за допира на ръцете му. Устните ни се вплитаха все по-дълбоко и настоятелно, сърцето ми спираше и отново се съживяваше от възбудата. Ръцете на Игор галеха всяка частица от кожата ми и после отново се впиваха нетърпеливи в нея.