Вестители

— Престанете! За какво изобщо спорите? — извиках, но те бяха твърде заети със словесната си битка, за да ми обърнат някакво внимание.

— А какво според теб става, когато се докопат до такива като нас, когато наблизо няма пазител? Прекършват вратовете ни! — отвърна Юри.

— Е, на някои не ни ги прекършват! — извика Зоя, което накара Юри да млъкне.

Той си пое дълбоко въздух и изражението на лицето му омекна.

Приближи се към нея и взе здравата ѝ ръка между дланите си. Погали нежно с палци пръстите ѝ и я поднесе към устните си.

— Не можеш да си представиш колко съм щастлив, че не прекършиха твоя врат…

Тя едва сдържа усмивката си.

— Знам, Юри, знам.

— Съжалявам, че те разстроих. Не трябва да те занимавам с моите глупости — продължи с нежен глас.

Сините му очи попиваха всяка черта от лицето ѝ. Тя сведе поглед.

— Можеш да ми се реваншираш като отидеш да изпиеш едно кафе и се освестиш.

Той кимна и ѝ се усмихна. Сетне взе портфейла от джоба на якето си и отвори вратата.

— Пази я — заръча ми и излезе.

Зоя ме погледна в очакване, нетърпението се бе изписало на лицето ѝ.

— Е? С каква клюка ще разсееш скуката ми?

— Изглеждаш доста жизнена за човек с мозъчно сътресение, две счупени ребра и счупена ръка… — казах изпитателно. — Имаш ли нужда от нещо?

— Натъпкана съм с лекарства и не чувствам не само болката, но и много други неща. Така че точно в момента имам нужда от една сочна пикантна клюка — каза и очите ѝ светнаха срещу моите.

Не можех да възпра напиращата усмивка и седнах на ръба на леглото до нея.

— Майкъл ме целуна — казах, а очите на Зоя се разшириха от изненада.

— О! — промълви едва-едва. — Значи го е направил! — каза самодоволно. — Не смятах, че ще се осмели, но ето че го е направил! — устата ѝ се разтегна в лукаво изражение. — И как стана? Кога стана? — започна да се оплита в извиращите въпроси.

— Спокойно, Зоя. Стой мирна иначе нищо няма да ти кажа — предупредих я сериозно.

Тя спря да се върти, доколкото изобщо гипсираното ѝ състояние позволяваше, и зачака. След като приключих описанието на всичко, което Майкъл беше направил и казал, Зоя продължаваше да ме гледа с полуразширени очи. Мисля, че не беше кой знае колко изненадана от действията му, а по-скоро от начина, по който ги беше извършил.

— Я виж ти, Майкъл имал топки — рече и веждите ѝ се избиха нагоре. — Не вярвах, че ще има смелостта да бъде толкова открит с теб.

— Аз пък не вярвах, че мога да предизвикам подобна реакция у него — казах и издишах дълбоко. — Не ми е приятно да го карам да се чувства така.

— Не можеш да бъдеш отговорна за чувствата му — побърза да каже. — Хареса ли ти? — запита след малко и очите ѝ проблеснаха срещу моите, жадни за още подробности.

— Естествено, че не! — възкликнах и се завъртях с гръб към нея.

— О, аз си мисля, че ти е харесало. И то ти е харесало, че е бил груб и невъздържан, нали? — засмя се.

Отново се размърда в леглото, като се опитваше да сподави стенанията от връхлетялата я болка. Приближих и я притиснах леко, но настойчиво, към леглото. Тя ме изгледа накриво.