Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Започвам да си мисля, че Скифър е била милостива господарка.
— Коя е Скифър?
— Няма значение.
Нагази до кръста, водата беше толкова студена, че дъхът ѝ секна, въпреки че беше лято. Започна да копае в дъното и да реди на брега големи, сиви купчини глина.
Рин сложи няколко едри къса железен камък в една малка пръстена делва, сложи и черната пепел от костите на баща на Трън, поръси ги с малко пясък, добави две стъклени мъниста, накрая сложи капака и започна да го замазва отвсякъде с глина.
— Стъклото за какво е? — попита я Трън.
— За да изкара мръсотията от желязото — промърмори Рин без да вдига очи от работата си. — Колкото по-гореща е пещта, толкова по-чиста стоманата и по-здраво острието.
— Откъде си научила всичко това?
— Чиракувах при ковач на име Гейден. Гледала съм други. Говорих с търговци на мечове, доплавали по „Божествена“. — Рин почука с показалец слепоочието си и остави петънце глина на него. — За останалото се досетих сама.
— Умница си, значи?
— Що се отнася до стоманата. — Рин намести внимателно делвата в средата на кръга от камъни. — Хайде обратно в реката.
И Трън продължи да гази и трепери от студ във водата, докато Рин се зае с пещта. Изсипа въглищата около делвата, после започна да реди камъни около тях и да ги замазва с глина и така оформи висок до кръста купол, с отвор в долния край.
— Помогни да я запечатим — каза тя и двете с Трън започнаха да мажат с ръце дебел слой глина от външната страна на купола. — И как е? Да си избран щит?
— Цял живот съм мечтала за това — изпъчи се гордо Трън. — И не се сещам за друг, на когото бих служила с по-голяма радост от кралица Лейтлин.
Рин кимна:
— Не напразно я наричат Златната кралица.
— Голяма чест е да ѝ служа.
— Със сигурност. Но все пак, как е?
Трън увеси глава:
— Засега скука. Откакто положих клетвата си, стоя предимно в броячницата и гледам навъсено търговците, дошли да я молят за услуги, или поне така изглежда — нищо не разбирам, все едно говорят на чужд език.
— Чудиш ли се понякога дали не си сбъркала с тази клетва? — попита Рин и загреба пълна шепа глина.
— Не — отсече Трън, продължи да замазва замислено пролуките в камъните на пещта и накрая добави: — Може би. Не че ще е първата грешка в живота ми.
— Не си значи толкова корава, каквато се изкарваш, а?
Трън пое дълбоко дъх:
— Че кой е?
Рин раздуха внимателно тлеещите въглени в лопатата и те изсъскаха, после легна по корем и вкара лопатата в отвора на пещта. Изду бузи и започна да духа в тях. Накрая, доволна когато огънят тръгна, застана клекнала, загледана в оранжевите отблясъци на пламъците в гърлото на пещта.
— Какво става между теб и Бранд? — попита.
Трън беше очаквала въпроса, но това не ѝ помогна с отговора:
— Не знам.
— Е, не е чак толкова труден въпрос, нали?
— Така си мислиш.
— Хубаво де, приключи ли с него?
— Не — отвърна Трън и се изненада от увереността, с която го каза.
— Той каза ли, че приключва с теб?
— И двете знаем, че Бранд не е от най-приказливите. Но не бих се изненадала, ако мисли така. Не съм мечтата на всеки мъж, нали?
Рин я изгледа за момент, сбърчила чело:
— Аз мисля, че различните мъже мечтаят за различни неща. Същото важи и за жените.
— Не се сдържа да не хукне обаче, нали?
— Откакто се помни иска това воинско място. Сега му се отдава възможност.
— Ъхъ — въздъхна Трън. — Мислех си, че всичко ще е по-просто след като… знаеш.
— И не стана ли?
Трън се почеса по остриганата половина на главата и пръстите ѝ напипаха голата бразда на белег:
— Не, да му се не види, не стана. Не знам какво правим, Рин. Ще ми се да знаех, но уви. За нищо не ме бива, освен за битки, открай време.
— Няма как да знаеш това. Може пък да се окаже, че имаш талант в раздухването на пещи. — Рин хвърли мяха пред отвора в пещта.
— Чака ли те товар за вдигане — промърмори Трън, докато коленичеше на земята, — по-добре вдигай, вместо да се жалваш. — И тя стисна зъби и се зае със свистящия мях и продължи, докато раменете не я заболяха, гърлото ѝ не започна да изгаря и коженият ѝ елек не подгизна от пот.
— По-бързо — каза ѝ Рин. — По-горещо. — И тя запя тихо молитви към Той-който-разпалва пламъка и Тя-която-удря наковалнята, а също към майка Война, Майката на врани, която бере реколта от трупове и свива в юмрук отворената длан.
Трън продължи да раздухва пещта, докато гърлото ѝ не заприлича на вход към ада насред смрачаващата се полянка, на отворена драконова паст в сумрака. И когато, въпреки че беше носила кораб през Прохода, беше сигурна, че не може да продължи, се отказа.