Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Значи са си тръгнали преди два дни. — Бранд хвърли поглед на старците и момчето с ранения крак. — Не сме от най-бързо придвижващите се. Никога няма да ги настигнем.
— Не. — Хъннан стисна зъби и мускулчетата по челюстта му заиграха. Отправи навъсен поглед на север. Към Ванстерланд. — Но не можем да оставим това да им се размине. Недалеч оттук има ванстерландско село. От другата страна на реката.
— Рисентофт — каза Сордаф.
— Знаеш ли го?
Той сви рамене:
— Имат приличен пазар за овце. Напролет с чичо ми карахме там агнета за продан. Знам един брод през реката, близо е.
— Няма ли да го държат под око? — попита Бранд.
— Ние не го държахме под око.
— Тръгваме натам тогава. — Хъннан разхлаби меча в ножницата си, издърпа леко острието нагоре, после го плесна обратно на мястото му. — Минаваме брода и тръгваме към Рисентофт. Размърдайте си кльощавите задници! — Оръжейникът наведе глава и тръгна.
Бранд го догони и сниши глас — не искаше останалите да го чуят, без друго бяха разколебани и паднали духом:
— Мастър Хъннан, почакай. Това, което са направили, е лошо, но каква полза и ние да правим същото?
— Като не можем да докопаме овчаря, ще го отнесе стадото му.
— Нито овце, ни овчари са направили това. Били са воини.
— Война е. — Устните на Хъннан се изкривиха от гняв. — Добро и справедливост нямат нищо общо с това. Крал Удил каза, че стоманата е отговорът, значи стомана ще получат.
Бранд посочи към окаяните оцелели, които продължаваха да ровят в останките от къщите си:
— Не трябва ли да останем да им помогнем? Каква полза за тях като изгорим някакво друго село, само защото е от другата страна на реката…
Хъннан спря, обърна се и се наежи насреща му:
— Ще е от полза за съседното село или за това след него! Ние сме воини, не бавачки! Дадох ти втори шанс, момче, но сега започвам да мисля, че съм бил прав, имаш повече баща Мир в себе си, отколкото майка Война. — Гледайки сътвореното от майка Война, Бранд се замисли дали това беше чак толкова лошо в края на краищата. — Ами ако твоето семейство беше избито тук, а? И твоята къща изгорена? Ако твоята сестра беше отвлечена за робиня на някой ванстерландец? Нямаше ли да искаш отмъщение?
Бранд погледна през рамо към влачещата се отзад жалка сбирщина от младоци. После въздъхна и намести двата щита на гърба си.
— Да — отвърна накрая. — Щях.
Въпреки това, не виждаше никакъв смисъл да го правят.
Огън
— Мисля, че имам нужда от меч.
Трън хвърли бащиния си меч и той издрънча на тезгяха.
Рин остърга с камъка острието, по което работеше и вдигна поглед:
— Звучи ми познато.
— Много познато. Но този път се надявам на различен отговор.
— Защото вкара брат ми в леглото си ли?
— Защото предстои битка и кралица Лейтлин иска избрания си щит подобаващо въоръжен.
Рин остави камъка и тръгна към нея, изтупвайки прахоляка от ръцете си:
— Избраният щит на кралицата? Ти?
Трън вирна брадичка и я погледна право в очите:
— Аз.
Останаха за момент така, приковали погледи една в друга, после Рин взе меча на Трън, огледа го, потърка с палец грубата желязна топка на дръжката, остави го обратно на тезгяха и сложи ръце на кръста.
— Щом кралицата казва, така да бъде.
— Казва — рече Трън.
— Ще ми трябва кост.
— За какво?
— За да се свърже с желязото в стоманата. — Рин кимна към едно лъскаво острие, стиснато в стягата на тезгяха, с посипан под него стоманено сив прах. — За този използвах ястребова кост. Но съм използвала и вълча. И от мечка. Направиш ли го както трябва, впримчваш духа на животното в острието. Затова избираш нещо силно. Смъртоносно. Нещо значимо за бъдещия собственик.
Трън се замисли и изведнъж идеята я осени и тя се усмихна. Свали кесийката от врата си и изтърси на тезгяха гладките, пожълтели от времето кости. Беше ги носила достатъчно дълго. Беше време да свършат нещо полезно.
— Какво ще кажеш за костите на герой?
Рин повдигна учудено вежда:
— Още по-добре.
Спряха на една полянка край реката. Беше цялата покрита с пепел, а в средата ѝ имаше наредени в кръг камъни — толкова почернели, сякаш бяха видели адските огньове. Рин свали от рамо торбата с инструментите си.
— Пристигнахме.
— Трябваше ли да ходим толкова далеч? — Трън стовари на земята чувала с въглищата, разкърши гръб и изтри с опакото на ръката потта от челото си.
— Не искам да ми откраднат тайните. И като стана дума, кажеш ли на някого какво си видяла тук, ще трябва да те убия. — Рин ѝ хвърли лопатата. — Сега влизай в реката и ми изкопай малко глина.
Трън я изгледа накриво, пъхнала език в дупката на мястото на липсващия ѝ зъб: