Хладнокръвно отмъщение
- Автор: Чайлд Престон У.
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-83-7
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Хладнокръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Сваляйки един след друг пластовете на измамата, Пендъргаст осъзнава, че конспирацията е много по-дълбока — обхваща цели поколения и е много по-чудовищна, отколкото той някога изобщо си е представял. И всичко, в което е вярвал, всичко, на което се е надявал, всичко, което е мислел че разбира… може би е ужасна лъжа.
По вече беше прекалено късно.
Радиостанцията на Фалконър пропука.
— Вик е – долетя гласът. – Не знам как е станало, но изглежда сме го загубили. Вече не е зад тендера.
— Verdamter Mist[34]! – ядосано изсъска Фалконър. – Как го изпуснахте, по дяволите?
— Не знам. Криеше се, където не можехме да го виждаме. Изчакахме известно време, не се случи нищо, така че оставих Бергер да наблюдава главната каюта, а аз отидох до откритата палуба, за да потърся по-добър ъгъл – и него вече го нямате. Не знам как – щяхме да го видим независимо накъде отива.
— Все ще е някъде долу – каза Фалконър. – Всичките врати са заключени. Изпрати Бергер на палубата на кърмата; прикривай го от позицията си на ходовия мостик.
Естерхази заговори в радиослушалките си:
— Заключената врата не е препятствие за Пендъргаст.
— Не би могъл да мине покрай вратата на главната каюта, без да го видим – възрази Виктор.
— Изкарай го от дупката му – повтори Фалконър. – Капитане, къде се намираме?
— Влизаме в Ню Йорк харбър.
— Поддържай крейсерска скорост. Курс – открития океан.
Виктор се сви на флайбриджа на „Фергелтунг“ три етажа над повърхността на водата. Корабът тъкмо беше отминал мястото на някогашния Търговски център и сега завиваше покрай южния край на Манхатън, с „Батъри“ от лявата им страна, облян от светлината на група прожектори. Сградите на финансовия район се издигаха подобно група светещи остриета, като хвърляха светлина по водата и къпеха кораба в отразено сияние.
Под него задната палуба на „Фергелтунг“ беше меко осветена в блясъка на града. Двата извънбордови тендера – малки моторни лодки, използвани за идване и отиване, когато яхтата беше на котва – стояха един до друг на лявата задна палуба, всеки в спусковата си шейна, покрити с платнища. Нямаше начин Пендъргаст да е отишъл напред, без да прекоси откритата палуба. А те я бяха наблюдавали като ястреби. Агентът трябва да беше някъде към кърмата.
През очилата си за нощно виждане той видя Бергер да се показва от главната каюта с насочено оръжие. Виктор свали очилата и вдигна пистолета си, за да го прикрива.
Бергер спря за момент в сенките, приготви се, после притича в прикритието на първия тендер и се сви зад носа.
Виктор чакаше с насочена Берета, готов да я изпразни при най-лекото движение в мига, в който някой се покажеше. Беше бивш военен и пет пари не даваше за заповедта на Фалконър да хванат мъжа жив; ако този тип само покажеше главата си, щеше да го повали. Нямаше намерение да рискува останалите за жив улов.
Бергер бавно тръгна към кърмата.
Радиостанцията на Виктор пропука и Бергер му заговори в слушалките.
— Зад тендерите няма и следа от него.
— Проверя пак за всеки случай. И внимавай: може да се е измъкнал зад кърмовия трапец и да чака някой да се покаже, за да го нападне.
Продължавайки да държи оръжието си насочено към мястото, Виктор гледаше как Бергер пълзи от първия тендер към втория.
— Не е тук – долетя шепнещият глас.
— Тогава значи се е измъкнал зад кърмата – заключи Виктор.
Той гледаше как Бергер се приближава приведен към перилата на кърмата. После се скова и се изправи в цял ръст, насочвайки оръжието си към двойката плаващи платформи отзад.
Миг по-късно се отпусна надолу.
— Нищо.
Виктор мислеше трескаво. Това беше лудост.
— Вътре. Може да се е скрил вътре в лодките, под брезента.
Виктор измести визьорите към тендерите, когато Бергер хвана стълбичката на кърмата на първия, провеси я надолу, стъпи върху нея и се изкачи. Облегна се на витлото, за да вдигне края на брезента и погледна под него.
По радиостанцията си Виктор чу леко изщракване, после електронно бибипкане.
Исусе, познаваше добре този звук!
— Бергер…!
Чу се внезапен, оглушителен рев откъм тендера; Бергер изкрещя и последва дъжд от тъмни пръски, когато тялото му беше изхвърлено настрани от въртящото се витло, едната му страна беше силно разкъсана.
След един миг на ужасен шок, Виктор изстреля по тендера многобройни серии от Беретата си, държейки го в обсег, докато пълнителят се изпразни, куршумите разкъсаха брезента и надупчиха лодката, правейки на решето всеки, които евентуално се криеше вътре. След миг на кърмата на тендера избухнаха пламъци. Тялото на Бергер продължаваше да лежи неподвижно там, където бе палнало, под него се събираше тъмна локва.
34
Проклет боклук (нем.). – Б.пр.