Сълзата на дявола [bg]

Преписваше тонове статистически данни за несъществуващи доклади, разхождаше се до автоматите за напитки и помещенията за почивка, където четеше скришом вътрешни записки, телефонни указатели, документи по различни разследвания и служебни ръководства. Междувременно, вкъщи и в онази тайна квартира в Грейвсенд, прекарваше времето си в ровене из Интернет и изучаване на правителствените организации, полицейските процедури, системите за охрана (и, да, Паркър, начина на изразяване на чужденците!).

Филдинг бе провел стотици телефонни разговори със специалисти по вътрешно обзавеждане, работили в щабквартирата на ФБР, с бивши служители, с външни предприемачи, със специалисти по охранителни системи; задаваше им невинни въпроси: за несъществуващи синдикални сдружения, за измислени фактури. Обикновено успяваше да измъкне някоя важна подробност — да речем, относно разположението на стаите в щабквартирата, за почивните дни на служителите, за входовете и изходите. Успя да научи марката и разположението на камерите на охранителната система. Броя и постовете на пазачите. Подробности за комуникационните системи.

Изгуби месеци, докато намери идеалния второстепенен изпълнител — Гилбърт Хавъл, безделник без полицейско досие и на практика без никакви писмени свидетелства за съществуването си. Човек, достатъчно наивен, за да повярва, че брилянтен престъпник като Филдинг може да има нужда от съучастник. Човек, лесен за убиване.

Полагаше огромни усилия. Но съвършенството изисква търпение.

И после, тази сутрин, Гробокопача превърна входа на метрото в ад от куршуми, а Филдинг се появи на прага на ФБР, готов да помогне, но удобно недоволен от ролята си на пето колело в разследването. Другите агенти биха проверили по два и по три пъти надеждността му. Но не и Маргарет Лукас, бедната самотна вдовица. Защото той беше Лен Харди, който скоро щеше да остане самотен вдовец, покрусен от същата скръб като тази, от която тя вече пета година безуспешно се опитваше да се отърси.