Сълзата на дявола [bg]

След две години в клиниката и блестящо представяне пред Съдебната психиатрична комисия Филдинг се върна в Кънектикът.

Първата му работа бе да си намери място като санитар в психиатричната болница за криминално проявени лица в Хартфорд.

Точно там срещна Дейвид Хюс, доста странно същество, Филдинг предполагаше, че е бил почтен човек, преди да наръга с нож жена си на Коледа в пристъп на ярост. Убийството с нож е доста банално престъпление, но това точно бе особено интересно. След като намушкал Памела няколко пъти в белите дробове, тя изтичала до шкафа, взела пистолет и преди да умре, застреляла Хюс в главата.

Филдинг не знаеше точно какво е станало в черепа на Хюс, изразено в медицински термини.

С течение на времето между двамата се установиха странни взаимоотношения. Това вероятно се дължеше на факта, че санитарят бе първият човек, когото простреляният видя, след като дойде в съзнание. Хюс изпълняваше всички желания на Филдинг. Носеше му кафе, чистеше му, гладеше му ризите, готвеше му. Впоследствие се оказа, че Хюс е готов да изпълнява и много повече от обикновените домашни задължения — това Филдинг откри, след като една вечер дежурната сестра, Рут Милър, издърпа ръката му измежду краката си с думите: „Ще те докладвам, задник такъв“.

Скоро след това Филдинг промърмори на Хюс:

— Тази Рут Милър. Някой трябва да убие тая кучка.

— Ммм, добре — отговори Хюс.

— Какво?

— Мммм, добре.

— Ще я убиеш заради мен?

— Ммм. Ами… да.

Филдинг го изведе на разходка в парка на болницата. Разговаряха дълго.

На следващия ден Хюс се появи в стаичката на Филдинг целият в кръв, с парче огледало в ръка и помоли за малко супа.

Филдинг го изми, като си мислеше, че е трябвало да определи по-точно мястото и времето на убийството. Реши, че Хюс е прекалено способен, за да проваля таланта му за дреболии. Обясни му как да се измъкне от болницата и как да се добере до една близка барака, която Филдинг използваше за следобедни забавления с някои от бавноразвиващите се пациентки.

Тази нощ измисли как да използва слугата си най-добре.

Хартфорд, после Бостън, после Уайтплейнс, после Филаделфия. Съвършени престъпления.

А сега беше във Вашингтон.

За да извърши, както се оказваше, най-съвършеното престъпление (въпреки че лингвист като Паркър Кинкейд би възразил срещу ненужната употреба на превъзходната степен за сравнение).

През последните шест месеца прекарваше почти по осемнайсет часа на ден в планиране на кражбата. Бавно проникваше през защитната система на ФБР — маскиран като млад детектив от Статистическия отдел на местната полиция. (Беше избрал точно това фалшиво име, защото според изследванията за психологическите асоциации, които пораждат имената, „Ленърд“ звучало безобидно, а „Харди“ внушавало образа на верен другар.) Първо проникна в регионалното управление на Бюрото в окръг Колумбия, защото то се занимаваше с особено тежките престъпления на територията на града. Запозна се с Рон Коен, главния агент, и заместниците му. Научи кога главен агент Коен излиза в отпуск и кой от подчинените му ще оглави разследване от такъв мащаб. Това се оказа, разбира се, Маргарет Лукас, чийто личен живот бе изпълнен със същата жестокост, с която той оплиташе мрежите си около Бюрото.