Пенрик [bg]

— Това — промърмори Инглис — е много странно.

— Да. Онзи тип явно ни излъга. Ако наистина се опитва да намали популацията на вредителите в гората, всички тези лисици отдавна трябваше да са мъртви, а кожите им да висят опънати на стената на обора, докато слугините намерят време да ги остържат.

— И сега какво ще правим? Позволи ми да ти напомня, че съм на изпитателен срок, и положението ми няма да се подобри, ако ме арестуват за навлизане в чужда собственост или защото съм се сбил, за да избегна въпросното арестуване.

— Да, но… хм. Имаш право. Ще трябва да доведем Освил, за да разследваме по-нататък.

— Да разследваме какво? Не е незаконно да ловиш лисици. Особено ако си горски и ги ловиш в земята на господаря си.

— Добре де. Разбирам какво имаш предвид. — Трябваше да убедят неотстъпчивия Освил, че… какво? Дори Пен не беше сигурен как да продължи това изречение.

Инглис изсумтя под нос.

— От друга страна, ако съм разбрал правилно, ти сякаш се гласеше да направиш преброяване на местните лисици, нали? Е, по всичко личи, че някой вече го прави вместо теб. Да изчакаме и да видим какво ще стане?

— Да де, само че някъде в гората има лисица, която предпочитам да уловя лично.

— Чудя се дали друг освен теб изобщо би могъл да я улови.

— Хм. — Което водеше пряко до неприятния въпрос за душевното състояние на изгубения демон, уловен в капана на животинче, което не може да го поддържа. Току-виж се получила една наистина много умна лисица (ако се беше вселил в лисица, разбира се, което още не беше потвърдено). Или нещастният и объркан демон бе изпаднал в черно отчаяние. Обикновените хора лесно биха решили, че такава лисица е болна, което само по себе си можеше да доведе до куп други опасности.

— Ще ми се да разберем какво ново е научил Освил днес — каза Инглис, — преди да…

Не довърши мисълта си, но казаното дотук звучеше насърчително, намек, че ако Пен наистина е склонен да върши глупости, може би няма да е сам в това. Пен прехапа замислено устна. По план трябваше да се срещнат с Освил на вечеря в града и да споделят напредъка си по случая. Междувременно денят беше напреднал и докато с Инглис се върнеха в Язово, вземеха конете си и поемеха към столицата, като нищо щяха да пристигнат точно навреме за вечеря.

— Мисля — бавно каза Пен, — че трябва да спрем дотук за днес и да се махнем, преди някой да ни е хванал, че душим. А утре ще се върнем с подкрепления.

Инглис кимна и двамата се обърнаха към изхода. В последния момент Пен направи крачка назад, вдигна резето на долната вратичка и я открехна. Инглис вдигна вежди, но не каза нищо, преди да са стигнали до убежището на гъсталака. Спряха да погледнат назад и видяха дребен ръждив силует да се стрелва иззад ъгъла на обора към гората, после още един.