Пенрик [bg]

Пенрик дори не би се сетил да поиска помощ за въпрос от компетенцията на храма, както заради неприязънта на демоните към компанията на себеподобните си, така и защото магьосниците се брояха на пръсти. Не знаеше дали да приеме на сериозно казаното от Инглис, но при всички случаи беше рано да се топи от облекчение.

— А — каза той. — Да не забравя. Снощи се запознах с барон кин Шипвир. Със съпругата му бяха на приема в градското имение на принцеса Левана.

Освил вдигна вежди.

— Отбрана компания.

Пенрик, който не би преценил компанията като особено отбрана, само сви рамене.

— Останах с впечатление, че баронът не знае за убийството, станало на негова земя, и реших да не му казвам нищо по въпроса. Той присъства ли в списъка ти с хора за разпит?

— Определено. Мислех да говоря с него още днес, но погребението се проточи. На теб той как ти се стори?

„Като за заподозрян ли?“, запита се Пенрик.

— Млад. Образован. Което само по себе си го прави интересен в моите очи.

— Повечето мъже с неговия статут владеят лъка отлично.

— Да, но за него това не важи. Слабо зрение. Още от малък, както изглежда. Ако питаш дали той е стрелял по Магал, отговорът е „не“. — Не че кин Шипвир не би могъл да плати на наемник, особено ако кесията му наистина бе толкова дълбока, колкото изглеждаше. Защо да го прави обаче?

Тала вметна с пълна уста:

— Тази сутрин разговарях набързо с една от слугините на кин Шипвир. Тя каза, че завчера лордът си бил у дома през целия ден, а за вечеря имали гости, които останали до късно. — Избърса замислено устата си. — Останах с впечатлението, че е относително добър господар, поне за онези от прислугата, които могат да преглътнат странностите му. Например че най-редовно кани на гости свои безпарични приятели от студентските години.

Компания, която и Пен би предпочел пред снощната.

— Би било много странно — каза Инглис — извършителят на предумишлено убийство да остави трупа на собствената си земя. — Поколеба се, после добави: — Освен ако някой не е искал да насочи подозренията на властите към кин Шипвир.

— Според мен — каза Освил — убиецът е възнамерявал да скрие трупа, но не е успял да се върне навреме.

— Защото изведнъж е хукнал да гони лисица? В онази гъста и стръмна гора, по тъмно? Цяла нощ? — каза Пенрик. — Или убиецът лесно се разсейва, или… Или лисицата е много важна.

— Смяташ, че демонът на Магал е прескочил в лисицата, така ли? И убиецът ѝ го е разбрал? — попита Освил. — Но дори да е така, защо да я гони? Ако съдя по собствените ти думи, демонът би бил осакатен, безсилен. И неспособен, очевидно, да посочи убиеца с пръст.

— Което отново ме връща към въпроса защо горският на кин Шипвир беше излязъл на лов за лисици днес? — каза Пенрик. — И защо си прави труда да ги залавя живи. Това не е обичайният подход спрямо лисиците.

Освил въздъхна.

— Е, значи ще добавя и горския на кин Шипвир в списъка си. Веднага след барона.

— Да, моля те — каза Пенрик. — Вероятно е достатъчно добър стрелец. Макар че остава отворен въпросът с мотива.