Абсолютен контрол [bg]

- Хал Старк е бил информаторът на Джо - кимна Мери. Но защо е трябвало да се срещат толкова далеч извън града? Защо Старк просто не му е пуснал имейл с каквото там е имал да му казва?

- Всички компании за технологии шпионират висшите си служители - усмихна се мрачно Танк. - Старк е бил директор по специалните проекти и е бил наясно с всички произвеждани продукти - кое работи, кое не и какъв ще е следващият хит. За параноята на Йън Принс се носят легенди. Чувал съм, че кара служителите си да минават през детектор за метали и да изпразват джобовете си всеки път когато напускат сградата. Старк просто не е можел да прати имейл на съпруга ти, без значение какво е имал да му казва. Трябвало е да го предаде лично. Джо е имал нужда от солидни доказателства. Това е ключът към загадката.

- Но ние никога няма да... - започна Мери и си прехапа езика. Ключът. В съобщението си Джо беше споменал, че не е успял да вземе нещо, нали? Тя не се сещаше за точните му думи, но из ума й се въртеше нещо, което беше видяла съвсем наскоро, нещо, което й напомняше за „бебчето за милион долара“ на Хал Старк.

- Покажи ми отново снимката на колата.

Танк чукна два пъти върху нея и тя се увеличи. Старк стоеше пред новия си спортен автомобил, гледаше право към обектива и се усмихваше нагло.

- Какво има... нещо по колата ли? - попита Танк.

- Не е колата. Кончето.

- На снимката няма никакъв кон.

- Има, на предния капак. Знакът на „Ферари“ - посочи Мери и увеличи, за да покаже черния жребец, изправен на задните си крака на жълт фон. - Виждала съм го и преди.

- Всички са го виждали.

- Не, имам предвид, че съм го виждала у дома - тръсна глава Мери и се изправи. - Ти стой тук. Трябва да взема нещо.