Абсолютен контрол [bg]

После идваха задължителните снимки от първия учебен ден. Голямата дъщеря Джеси (той вече знаеше името й) беше облечена с торбести черни дънки и тениска на някаква рок група. Малкото момиче беше с плисирана пола и розова ризка с копчета. На Вси светии голямото дете не носеше костюм, а по- малката й сестра беше облечена като странно жълто същество с едно око. Според Йън това беше Миньон, герой от популярно филмче, който все правеше бели. Още по-надолу се натъкна на кадрите от Деня на благодарността. Снимка на бащата с дъщерите. Той чукна върху нея, тя се увеличи и изпълни целия екран. Ето го и Джоузеф Грант. Най-накрая се срещаме. Той беше висок, силен и изглеждаше добряк, въобще не приличаше на човек, който постоянно си вре носа, където не му е работа. Шило в торба не стои. Мъж, който би пожертвал живота си заради кариерата.

Йън чукна отново снимката и се върна към директорията. Коледа. Кадър на семейството пред скромно украсена елхичка. Госпожо Грант, не можете ли да се справите по-добре, помисли си строго Йън. Четиримата бяха облечени в най-хубавите си дрехи за случая - тъмен костюм за бащата (не му стоеше съвсем по мярка, а и качеството беше съмнително) и червен пуловер със сводобно падаща яка и наниз перли за майката. Малката дъщеря беше с бяла рокля, а голямата по дънки и с развлечена тениска.

Йън продължи да разглежда снимките, изумен колко са много. Имаше ли въобще случай или събитие, което да не е увековечено с няколко кадъра? Печене на кюфтета за бургери на общо барбекю? Изработване на картички за Свети Валентин от цветен картон? Отлична оценка в училище? Гледане на телевизия от дивана?

Погледът му се спря на снимка на Джоузеф Грант и дъщерите му. Беше правена отблизо с добро увеличение, агентът от ФБР ги беше прегърнал през раменете и ги притискаше към себе си. Йън извърна очи, засрамен, сякаш го бяха спипали да надзърта в нещо лично. След малко погледна отново. Бащата се беше обърнал към по-голямата си дъщеря и точно това го накара да реагира и предизвика позната емоция.

Йън приведе глава и се загледа през калейдоскопа от екрани към далечния ъгъл на кабинета си. Откри очуканата черна кожена чанта и се помъчи да извика образа на баща си Питър Принс. Не се вълнуваше дали ще го гледа с очи, искрящи от бащина гордост. Всеки образ щеше да е хубав, намръщен, засмян, спящ... какъвто и да е.

Но спомените му както винаги го предадоха. Той беше човек с чудовищен интелект, но успяваше да изстиска от паметта си само една-единствена картина. Беше от сутринта, ко- гато баща му излизаше за работа. Йън виждаше костюма на тънко райе, обувките, вратовръзката с изящната вдлъбнатина на възела, а накрая и идеално сресаната коса. Отнемаше му няколко секунди, за да си припомни лицето на баща си, но когато го направеше, пак не можеше да възстанови изражението. Без значение колко се стараеше, не можеше да накара Питър Принс да го погледне с нещо различно от неутрална празнота. Не можеше да види гордостта и безусловната обич, с която Джоузеф Грант гледаше дъщерите си.