Абсолютен контрол [bg]

Мери чу стъпките на мъжа да отекват тежко надолу по стълбите и се скри под бюрото, като се прилепи колкото се може по-навътре. Стъпките прекосиха фоайето. Вече не можеше да угаси лампата. Ако някой наблюдаваше къщата, щеше да забележи, че прозорецът на кабинета изведнъж става тъмен.

На прага се появиха чифт обувки, спряха за точно три удара на сърцето й и пристъпиха към бюрото.

- Какво пък е това? - прошепна учудено мъжът.

В бързината Мери беше оставила флаш паметите на бюрото.

Мъжът седна в стола на Джо и краката му почти я докоснаха. Тя затаи дъх и замръзна. Лицето й беше на сантиметри от панталоните му.

Нещо тупна върху бюрото. За втори път тази нощ Мери усети мириса на барут и знаеше, че идва от дулото на пистолета на мъжа и че онези звуци бяха изстрели със заглушител. Той беше дошъл да убие нея и момичетата.

- Проверихте ли Старк за скрити флаш памети? - попита мъжът с по-силен глас.

Мери зачака някой да отговори, ужасена, че в къщата има още някой.

- Трябва да е имал - продължи мъжът след кратка пауза. - Нямаше да кара чак до Дрипинг Спрингс само да си поговори с Грант.

Гласът беше с южноафрикански акцент и тя знаеше, че мъжът говори с някого по телефона или по-вероятно по радиостанция с близък обхват.

- Кийф не знаеше как Старк изнася доказателствата. Онзи мръсник Грант не е казал на никого. Знаел е, че Мейсън играе с нас. Беше доста потаен.

Щом чу името на Фъргъс Кийф, Мери едва не ахна. Сега й стана ясно защо не го беше видяла в болницата. Кийф беше предал Джо.