Кралят на петрола

— Да.

— И въпреки това се осмелявате да дойдете насам?

— Нали враждата ви е насочена само срещу навахите, но не и срещу белите!

— Бледоликите са по-лоши и от кучетата навахи. Когато тук все още не е имало бели, между всички червенокожи мъже царял мир. Само бледоликите са виновни за това, че томахокът продължава да сее смърт сред нас. Затова ние няма да ги щадим.

— Нима искаш да кажеш, че сте наши врагове?

— Да, ваши смъртни врагове.

— И все пак вие двамата дължите живота си на моите куршуми! Нима за отплата ще ни изпечете на кола на мъченията?

По лицето на вожда пробягна презрителна усмивка и той му отговори:

— Говориш за кола на мъченията тъй, сякаш вече се намираш в ръцете ни, при все че ние сме само двама, а вие трима. Изглежда, имаш храбростта на жабата, която скача в пастта на змията веднага щом тя спре погледа си на нея.

Обидното поведение на вожда несъмнено не беше последица само от установилите се в момента враждебни отношения. Много вероятно репутацията на Гринли сред нихорасите още отпреди съвсем да не е била такава, каквато я беше описал той на спътниците си. Краля на петрола почувствува, че на тях непременно щеше да им хрумне тази мисъл, и затова се опита да я предотврати с въпроса:

— Навярно храбрият вожд Мокаши вече не ме познава, а?

— Очите ми не са забравили лицето на нито един човек, дори да съм го видял само веднъж, и то за кратко време.

— Никога не съм причинявал зло на воините на нихорасите!

— Уф! Защо говориш така? Ако беше обидил някой от воините ми макар с най-незначителното движение на ръката, ти вече нямаше да си жив.

— Защо се държиш толкова враждебно към мен? Нима животът ти има толкова малка стойност, че не посрещаш спасителя си поне с едно «добре дошъл»?

— Първо ми кажи кога видя навахите, които току-що уби, и откога ги преследваш!

— Видях ги две минути, преди да ги застрелям, за да те спася.

— Какво зло ти бяха сторили?

— Никакво.

— И въпреки това ги уби?

— Само за да те спася.

— Куче! — прогърмя гласът на Мокаши, а очите му замятаха мълнии. — Мнозина ловци и воини ми дължат живота си, но аз не съм го споменал нито един-единствен път, макар да са изминали години. А ти си само от броени минути пред очите ми и вече пет пъти се нарече мой спасител. Щом като сам се възнаграждаваш с такива хвалебствия, не бива да очакваш от мен отплата. Нима съм поискал от теб да ме спасяваш?

Гринли се сви като пребито куче, но въпреки това намери смелост да подхвърли:

— Не, обаче, ако не бях аз, сега щеше да си мъртъв.

— Кой ти го каза? Това е лъжа! Ти сам виждаш до скалата нашите коне, които винаги издават приближаването на всеки човек. Тъкмо ги бяхме чули да пръхтят и вече посягахме към ножовете си, когато се разнесоха изстрелите ти. Навахите не ти бяха сторили нищо. Ти не се изправи срещу тях да се бориш, а ги застреля от засада. Ти не си воин, а убиец. Ето къде лежат труповете. Нима имам право да взема скалповете им? Не, защото тези воини паднаха от коварните ти куршуми. Ако не се беше появил ти, предупреден от пръхтенето на конете ни, щях да ги посрещна с нож в ръка и тогава щях да имам правото да украся пояса си с техните скалпове. Познаваш ли онзи, в чиято коса е забодено перо? Името му е Касти-тине, Стария мъж, макар времето, което е живял, да не е повече от двайсет лета и зими. Той получи това почетно име, защото беше умен и храбър. Ето какъв воин уби ти! А ми отне славата да го победя! И на всичко отгоре искаш от мен награда вместо отмъщение!