Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
— Непременно.
— Ако тръгнете достатъчно рано и нищо не ви забави по пътя, следобед ще бъдете там. Смятате ли, че ще откриете и пещерата тъй лесно, както Глуми Уотър?
— Разбира се.
— Там ще намерите всичко необходимо: четирийсетте бурета петрол, инструментите и всичко друго. А сега добре внимавайте! Щом пристигнете, ще трябва незабавно да започнете работа, защото после ще ви е нужно двойно повече време, докато заличите следите от дейността си. Ще изтърколите буретата едно по едно до самата вода и след като ги излеете в езерото, пак ще ги върнете в пещерата. Ще затворите входа й по същия начин, както ще го заварите. Той не бива да бъде открит дори и от най-острото зрение. После ще премахнете всички следи, оставени от буретата. Дано до вечерта приключите с цялата история.
— А какво ще правим след като свършим работата при езерото? — попита Бътлър.
— После ще си отспите и на следващото утро ще тръгнете срещу нас да ни пресрещнете и съобщите, че сте намерили езерото и че пътят до там е безопасен. При това най-важното е да покажете колко сте въодушевени от нефтеното находище.
— Бъди спокоен. Ще се погрижим да предадем на двамата въодушевлението си. Но надявам се, че и ти ще изпълниш задължението си!
— Естествено!
— По колко се канеше да ни дадеш?
— Вие двамата ще получите общо петдесет хиляди долара, които ще си разделите.
При тези думи той посегна към ръката на брат си и я стисна, за да му покаже, че това обещание е само една примамка за Полър. За бившия водач на преселниците Гринли беше предвидил не пари, а нож или куршум. Но Полър нищо не подозираше, вярваше на двамата мошеници и затова възкликна тихо и радостно:
— Петдесет хиляди, които ще си разделим! Значи аз ще получа двайсет и пет хиляди!
— Да — кимна Гринли.
— Чудесно! Цял съм ваш и телом, и духом! Де да можеше сухите парички да ни паднат в ръцете!
— За съжаление това е невъзможно. Ще ни плати в чекове, които ще осребрим в банката във Фриско.
— Значи после тримата заедно ще яздим до Сан Франциско, нали?
— Да.
— Е, с голямо удоволствие ще измина този път. За двайсет и пет хиляди долара човек с радост ще стигне и много по-надалеч.
— Well! Само едно предупреждение. Що се отнася до индианците, аз в никакъв случай не съм толкова спокоен, както се престорих. Бъдете нащрек! Внимавайте да не ви видят, за да можете да стигнете до Глуми Уотър и да извършите приготовленията. Би било ужасно, ако след като пристигна с двамата, заварим в езерото само чиста вода!
— Не бой се — обади се Бътлър.
— Тогава нека се връщаме в бивака. Ако някой от двамата се събуди и забележи, че ни няма, може да заподозре нещо.
Когато отидоха при Ролинс и Баумгартен, ги завариха все още дълбоко да спят и безшумно легнаха при тях. Нощта премина спокойно и щом се зазори, Бътлър и Полър потеглиха на път.
Ролинс и Баумгартен си бяха помислили, че двамата разузнавачи ще яздят напред само на известно разстояние и после ще спрат, за да ги изчакат, обаче Краля на петрола ги поучи:
— Подобна мярка би била половинчата и неразумна. Те тръгват като съгледвачи, ще трябва навсякъде да се оглеждат и ще са принудени да яздят бавно. Следователно скоро ще ги догоним и всеки път ще се налага отново и отново да спираме и да чакаме.
— И кога ще ги последваме?
— Утре призори.
— Толкова късно!
— Не е късно. Самият ти пожела да бъдем много предпазливи. Ако пътем двамата се натъкнат на врагове, ще се върнат да ни предупредят. Не се ли появят до довечера, това ще е сигурен признак, че няма от какво да се страхуваме, защото значи нищо особено не им е направило впечатление. И тогава утре сутринта, след като конете ни си отпочинат добре, ще можем да изминем разстоянието до нашата цел с удвоена бързина.
Понеже нямаха никакъв опит, банкерът и счетоводителят намериха това обяснение за убедително и оставиха Гринли да се грижи за всичко, без да му правят повече никакви забележки.
Денят измина и се свечери, без Бътлър и Полър да се завърнат, което накара останалите трима да станат по-уверени и да изпаднат във весело настроение. През цялата нощ банкерът не можа да мигне. Намираше се в състояние на трескава възбуда. Значи утре, утре беше големият ден, когато щеше да сключи най-грандиозната и най-значителна сделка на своя живот, една блестяща сделка, за каквато дори не беше и сънувал! Той щеше да стане крал на петрола, собственик на неизчерпаем петролен извор! Името му щеше да се споменава редом с имената на най-големите милионери и дори навярно съвсем скоро той щеше вече да се числи към прочутите тъй наречени четиристотин на Ню Йорк! Тази мисъл не му даваше покой. Когато взе да се развиделява, той дори не бе направил опит да подремне и разбуди Гринли и Баумгартен, за да ги подкани да тръгват.