Кралят на петрола

От тези думи на банкера си пролича, че той не беше кой знае колко склонен да осъжда Краля на петрола заради постъпката му. Ролинс спадаше към онези чистокръвни янки, които пет пари не дават за един човешки живот. Опасността се беше вече разминала, а също така бе избледняло и впечатлението, което в първия момент му направи убийството на двамата навахи. Но с Баумгартен положението не беше същото. Той бе замесен от съвсем друго тесто. Смяташе постъпката на Гринли за престъпление и затова със сериозен и укорителен глас попита Краля на петрола.

— Сър, нима някога си вършил добрина на някой индианец?

— Аз ли? Що за въпрос! Стотици от тези червенокожи нехранимайковци ми дължат живота си, а хиляди са получили от мен месо, хляб, барут, олово и много други неща.

— И нихорасите ли?

— Преди всичко те.

— Но ако се съди по поведението на вожда, едва ли е било така.

— Защото той е неблагодарен негодник.

— Хмм! Тогава ти защо не му напомни?

— От чисто благородство, сър.

— Глупости! В такова положение, в каквото бяхме изпаднали, според мен най-голямата щуротия е да вземеш да проявяваш благородство.

— Това го казваш ти, понеже не познаваш Запада.

— Може и така да е! Но ако бях на твое място, щях да припомня на вожда, че той и племето му са ми задължени. А ти не обели нито дума. Може би благодеянията, за които споменаваш, съществуват само във въображението ти.

— Сър! Искаш да ме обидиш ли? — изфуча Краля на петрола. — Да не би да ме смяташ за лъжец?

— И през ум не ми минава. Казвам само мнението си, а всеки човек има това право!

— Да, но ако не засяга честта на някой друг. Когато говориш за мен, би трябвало да се изразяваш малко по-предпазливо и по-внимателно.

— Тъй ли? И защо? Защо пък тъкмо когато говоря за теб?

— Защото не само ще ми бъдеш много задължен, но и вече си ми задължен. Нали тъкмо сега се каня да ви направя страшно богати.

— Не и мен, а само мистър Ролинс, но затова ще ти се плати повече от добре.

— Избавих те от плен в пуеблото!

— И така да е, но най-искрено ще ти кажа, че колкото повече се замислям над този случай, толкова повече въпроси възникват, на които не мога да си отговоря.

Гринли му хвърли остър, изпитателен поглед. Понечи гневно да избухне, но след като размисли, промени намерението си и спокойно попита:

— Какви ли са тези въпроси? Мога ли да ги чуя?

— Не смятам че е необходимо.

— Тъй ли? Много е вероятно да мога да ти отговоря.

— Не само е вероятно, но дори сигурно, че ще можеш, но се съмнявам дали наистина ще го направиш.

— Щом мога, ще го направя, сър. Разчитай на мен.