Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
— Възможно. Въпреки това предпочитам да говорим за нещо друго. Но само защото така силно подчертаваш, че сме ти толкова много задължени, а и за в бъдеще ще има повод да сме ти благодарни, ще ти кажа, че пилците се броят на есен.
— Какво искаш да кажеш?
— Твърде е вероятно да станем с теб квит, тъй че повече да нямаш право да се позоваваш на благодарността ни.
— Много ми се иска да разбера как ще стане това!
— Съвсем просто: относно сделката, която ще сключим, не можеш да очакваш някаква благодарност, защото, както вече споменах, на теб ти се плаща. А за това, че ни избави от пуеблото, вече сме ти го записали на сметката, но може би твърде скоро тази точка ще трябва да бъде зачеркната, тъй като ти застреля двамата навахи.
— Че какво общо има това с тази сметка?
— Не задавай такива въпроси, сякаш си някой новак! Никак не е изключено да се натъкнем на навахите.
— И какво от това?
— Те ще отмъстят за смъртта на двамата си съгледвачи.
— Пфу! С това твърдение току-що доказа, че изобщо не си запознат със Запада. Та откъде ще знаят какво се е случило?
— Какво? Нима не чу думите на Мокаши? Навахите не са били двама, а трима. Третият ще тръгне по петите ни.
За миг лицето на Краля на петрола придоби сериозен и замислен израз, но после той се засмя подигравателно и рече:
— Вижда се какъв голям умник си бил! Да не би да вярваш, че Мокаши ни е казал истинското си мнение?
— Да.
— Наистина ли? Тогава ме принуждаваш да ти кажа, че от теб никога няма да излезе истински уестман. Мокаши е тръгнал на разузнаване срещу навахите. Фактът, че сам се е нагърбил с тази задача, а не е изпратил обикновени воини, показва че й придава особено голяма важност. Той се натъкна на трима неприятели, на трима съгледвачи и трябва да направи всичко възможно, за да ги убие. Аз застрелях двама от тях. Третият остана жив и видя нихорасите. Той няма да ни преследва, а ще се върне при племето си, за да съобщи, че Мокаши се намира тук. Но вождът на нихорасите трябва на всяка цена да се опита да му попречи и ще тръгне по следите на наваха, за да го догони и убие. Проумяваш ли го, или не?
— Хмм! — промърмори Баумгартен. — Може би е така, както казваш, а може и да не е.
— Уверявам те, че друга възможност няма и… Той замлъкна, спря коня си и съсредоточено се загледа в далечината. В момента те се намираха в неголяма открита прерия и на хоризонта пред тях се виждаше черна линия, където започваше гора. На този по-тъмен фон се открояваха фигурите на двама конници, които също спряха, защото и те от своя страна бяха забелязали тримата ездачи.
— Двама мъже — обади се Гринли. — Както изглежда, са бели. В такъв случай залагам сто срещу едно, че пред нас са Бътлър и Полър. Трима срещу двама, значи няма защо да се страхуваме. И тъй, напред!
Те продължиха пътя си към двамата ездачи. Щом двамата забелязаха това, също смушиха конете си и тръгнаха срещу тях. Скоро взаимно се разпознаха. Да, наистина бяха техните спътници. Когато се приближиха достатъчно, за да могат да ги чуят. Краля на петрола им извика:
— Вие ли сте? Това е добър знак. Свободен ли е пътят?
— Да — отговори Бътлър, — свободен е като по време на най-трайния мир. Не се натъкнахме на следите от нито един индианец.
— А намерихте ли Глуми Уотър?
— Йес.
— Е? Какво ще кажеш за петрола?
— Великолепна гледка, направо великолепна! — отвърна брат му и по лицето му грейна добре изиграно възхищение. Той се обърна към банкера и продължи:
— Имай добрината да подушиш на какво миришем! Как намираш аромата ни, сър? Да не би това да е розово масло?
Вследствие на извършената от тях работа естествено двамата силно «ухаеха» на петрол. Ролинс незабавно изпадна във възторг. Той отговори:
— Е, наистина не е розово масло, но се радвам не по-малко. Мешърс, колко време минава, докато се събере един пфунд розово масло! А петролът с такава готовност и бързина извира от земята, че ежедневно могат да се пълнят стотици варели. Уханието, което се разнася от вас, ми е много по-приятно от всички други аромати на света. Мистър Баумгартен, не си ли на същото мнение?
— Да — кимна счетоводителят, проявявайки същата веселост и ведро упование като Ролинс.
— Well! Досега ти все не искаше напълно да повярваш в тази работа. Често го забелязвах по изражението ти. Ще си признаеш ли?
— Не го отричам, сър.
— Ами сега? Навярно подозренията ти съвсем са се разсеяли, а?
В този момент се намеси и Краля на петрола:
— Естествено и аз забелязах, че мистър Баумгартен ми няма доверие, но бях твърде горд, за да се почувствам обиден от държанието му. Сега сигурно е разбрал, че има работа с джентълмен, който заслужава пълно доверие. Но да не стоим тук в откритата прерия! Наоколо се навъртат индианци, които лесно могат да ни забележат.