Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

„Конференцията на министрите на външните работи на Гуам току-що завърши. Не бе публикувано никакво съвместно изявление. Министрите се завръщат в своите столици. Значението на конференцията и безпокойството, с което целият свят очаква резултатите от нея, карат коментаторите да вярват, че конференцията още не е приключила, а само е прекъсната за консултации с главите на правителствата. Предишните съобщения, че конференцията е прекъсната поради ожесточени взаимни обвинения, бяха опровергани от министрите. Премиер-министърът Рекол направи само едно изявление за пресата: «Аз си отивам вкъщи, за да разговарям с Регентския Съвет. Но тук времето е толкова хубаво, че може би ще се върна да половя риба».“

„Десетдневния период на очакване приключва днес, но много хора смятат, че споразумението за прекратяване на огъня ще се спазва и занапред, защото алтернативата е взаимното унищожение. Загинаха два града, но трябва да се отбележи, че нито една от страните не е отговорила с масирано нападение. Ръководителите на Азия ни уверяват, че са предприели само ответна мярка, ръководени от принципа «око за око». Нашето правителство настоява, че взривът в Иту Ване не е предизвикан от ракета на Атлантическата Коалиция. По по-голямата част от въпросите двете страни пазят тайнствено и мрачно мълчание. Имаше, разбира се, и размахване на окървавени ризи, и няколко призива за масирано отмъщение, но това бе само проява на безизходна ярост от понесените жертви, заради това, че безумието продължава да царства и преобладава. Нито една от страните не желае тотална война. Отбраната остава в състояние на бойна готовност. Генералният щаб публикува заявление, почти обръщение, в което се казва, че срещу Азия няма да бъдат използувани най-лошите средства, ако и Азия се въздържи от това. Но по-нататък в заявлението се казва: «Ако те използуват „мръсно“ радиоактивно оръжие, ще им отговорим със същото, при това с такава сила, че в Азия поне хиляда години няма да може да живее нито едно живо същество».“