Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

Книжката представляваше сатиричен диалог в стихове между двама агностици, които се опитваха да докажат само чрез естествения разум, че съществуването на бога не може да бъде доказано с помощта само на естествен разум. Текстът носеше следи от теологичното изчисление на свети Лесли и даже в качеството си на поетичен диалог между един агностик, наричан просто „Поет“ и друг, наричан просто „дон“, той чрез използуването на епистемиологичния метод даваше ясни доказателства за съществуването на Бога. Но стихоплетецът, очевидно, е бил сатирик: нито Поета, нито донът не се отказваха от своите агностични предположения след постигането на съгласие, че е постигната абсолютна несъмненост, а вместо това се обединяваха около формулировката: „Non coditamus, egro nihil sumus“114.

Абат Зерчи скоро се измори от опитите си да реши, дали тази книжка е високоинтелектуална комедия или е по-скоро епиграмическа буфонада. От кулата той виждаше и шосето, и града, и платото в далечината. Той насочи бинокъла си към платото и известно време следи радарното устройство, но не забеляза нищо особено. Отпусна леко бинокъла, за да разгледа новия лагер на Зелената звезда долу, в парка до пътя. Целият парк беше заобиколен с въже. Бяха разпънати палатки. Бригада работници прокарваха газовите и силови комуникации. Няколко души бяха заети с укрепването на табелата над входа, но я държаха така, че абатът не можеше да я прочете. Тази кипяща дейност по нещо му напомняше езическата сирна неделя, пренесена в града. Там бе установен и някакъв червен двигател. Той сякаш имаше горивни камери и нещо подобно на бойлер, но от пръв поглед не можеше да се разбере какво е предназначението му. Хора в униформата на Зелената звезда издигаха нещо, което приличаше на малка люлка. Встрани стояха най-малко дузина камиони, някои натоварени с дървета, други с палатки и сглобяеми къщи. Един сякаш беше пълен с огнеупорни тухли, а друг — с керамика и слама.