Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

В полунощ доктор Корс го намери и с кимване го извика навън от храма. Виждаше се, че докторът е измъчен и съвършено отпаднал.

— Току-що наруших обещанието си! — заяви предизвикателно.

Абатът помълча.

— Гордеете ли се с това? — попита накрая.

— Не особено.

Той се отправи към походната установка и спря под синята светлина, струяща от нея. Лабораторната му престилка беше мокра от пот, а с ръкава си продължаваше да трие потта от челото си. Докторът го гледаше с такова съчувствие, с каквото гледат на губещите.

— Ние, разбира се, сега ще си отидем — каза Крос. — Мислех, че трябва да ви го кажа…

Той се обърна, за да влезе в походната лаборатория.

— Момент — произнесе свещеникът. — Трябва да ми кажете и останалото.

— Трябва ли? — отново в гласа му се почувствува предизвикателство. — Защо? Защото ще ме заплашите с огъня на ада ли? Тя е много болна, и детето също. Аз нямам какво да ви кажа.

— Вече го казахте. Знам кого имате предвид. И детето, значи, също?

Корс се поколеба.

— Лъчева болест. Изгаряния от взрив. Жената има счупено бедро. Бащата е загинал. Пломбите в зъбите й са радиоактивни. Детето само дето не свети в тъмнината. Веднага след взрива е последвало повръщане. Гадене, анемия, циреи. Тя е ослепяла с едното око, а детето непрекъснато плаче от изгарянията. Трудно е да си представи човек, как са успели да преживеят взривната вълна. Аз не мога да направя за тях нищо друго, освен да ги изпратя на кремационната бригада.

— Искам да ги видя.

— Сега знаете защо наруших обещанието си. След всичко това, аз трябва да остана сам, човече! Не искам да живея като палач на тази жена и нейното детенце.

— По-приятно ли е да живееш като техен убиец?

— На вас разумните аргументи не действат.

— Какво й казахте?

— „Ако обичате детето си, избавете го от агонията. Идете и по-бързо приемете милосърдното забвение“. Това е. Ние веднага си отиваме. Привършихме изследването на облъчените и най-тежко болните. За всички други няма да представлява трудност да извървят двете мили. Няма повече нито един случай с критична доза облъчване.

Зерчи си тръгна, но после спря и се върна при доктора.

— Свършвайте! — изрева той. — Приключвайте и се махайте! Ако отново ви видя… не знам какво ще направя.

Корс се изплю.

— И аз не искам да стоя тук повече. Веднага тръгваме, благодаря.

Той намери жената в коридора на препълнения дом за гости. Тя и детето лежаха на едно легло. Бяха се скрили под одеалото и заедно плачеха. В къщата миришеше на смърт и антисептици. Тя погледна неясния му силует на фона на отворената врата.

— Свети отче? — изплашено попита тя.

— Да.

— С нас е свършено. Виждате ли? Виждате ли какво ми дадоха?

Той не можеше да види нищо, но чуваше как мачка в ръка хартията. Той нямаше глас за да й говори. Приближи се и спря до леглото, порови в джоба си и измъкна оттам броеница. Тя чу потропването на мънистата и слепешката протегна ръка към него.