Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)
- Автор: Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Стоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)». Краткое содержание книги:
„Търсене на целта“ не е книга за бързо четене. Това е роман за една епоха и няколко конкретни личности, изпълнен блестящо като сюжет и език и зареден с неподражаемата атмосфера на братя Стругацки.
Местата тук бяха диви, но обитаеми. Ту отляво, ту отдясно се мяркаха прави просеки. В далечината тук-таме примигваха жълти светлинки от мрачните постройки на тукашните латифундии: нелегални плантации от коноп и мак, оранжерии или загадъчни баскер-ферми… Натъкнаха се на обгорял бронетранспортьор с разтворени люкове. Дали не беше изпратеният от генерал Малнич? Едва ли — този беше стар, обрасъл с храсталаци, с някаква доста древна конструкция. Странни места. Странни местности имаме в Русия, и то съвсем близо до цивилизацията…
Интересно как Ванечка си представя движението на Коляновия вал на Съдбата? Господаря стои с каменно изражение, съсредоточен и с втренчен поглед, а във фокуса му е негодникът, който трябва да бъде унищожен. Беззвучен ход на блестящия от смазка Лост и черепът на негодника се пръсва на парчета, мозъкът му хвръква като ветрило и краката на обезглавения труп се подкосяват. Според мен нещо такова си представяше Веник Иванич — бащата на Ванечка, царство му небесно. Ванечка беше прочел дневника му и е повярвал в същото…
Любопитно е, че моята Съдба сякаш получи тренинг с течение на годините и започна да действа на принципа на максималната икономичност. (Пак икономичност. Принципът на Хамилтън-Окам.) Дори когато излязох на „свободен лов“… Не искам да си спомням. За какъв дявол да ровя в гюбрето на собствените си идиотизми? Във всеки случай всичко това сега изглежда по съвсем различен начин в сравнение с тогава, през младите ми години. Сега изглежда повече от икономично: мъничка некроза, микроскопична язвичка във варолиевия мост. Само че аз нямам нищо общо с това, ето какво не искате да разберете, душички, вие мои доверчиви мистици материалисти, мои религиозни прагматици…
(За последен път това се случи така: очите му изпаднаха, сякаш ИЗТЕКОХА от очните ябълки и увиснаха на жилки… или се лепнаха… към бузата… под брадата… Тогава повърнах. Но това стана само един-единствен път, през една лятна, топла, задушна, болна, трескава бяла нощ, когато моето безумие кипеше в мен, катализирано от безсилната ми омраза към съдбата, към света, към мен самия и към всичко на земята…)
Нищо, скоро ще го видите това наяве, мои рошави адепти. След не повече от десет-петнайсет минути. Няма да има никаква преграда на пътя, няма да има и противотанкова мина: на Гроб Улянич Вакулин му трябва кола в естествен вид, а не смачкано желязо изгорели трупове. Вероятно ще има, както предсказва нашият храбър Иван-мамка-му-Сусанин, останала кой знае откога бариера, намръщени, небръснати мъже ще излязат от ледената тъмнина и ще преградят пътя. Тогава ще влезе в действие безжалостният Колянов вал на моята загадъчна Съдба.
Едва ли. Защо? Къде е опасността? Кое ще попречи на моите планове и как? Ами ще им дам колата! Без съпротива. А ако настояват и двете ще им дам. Нима ще се трепем заради тях? Ето това е то. В такава ситуация никого не бих убил, обаче какво ще реши моята Съдба, само тя си знае. Ако. If anybody. А може би и Тя не знае. (Знае ли монетата, когато я хвърлят, дали ще падне на ези или на тура?) Ръката на Съдбата е полезно нещо, но понякога дразни и унижава, като всяка чужда, космата, безцеремонно бащина, пазеща те, бутаща те напред и поддържаща те Ръка.
Странно, че не ме е страх от нищо. Вече от много години. Това не е правилно. Правилно е Родителят Страх сам да изпитва страх и колкото повече страх внушава, толкова по-страшно му става на него самия. Така е било винаги и е нормално. Аз съм изключение. Тук нещо не е така. Патология някаква. Отдавна я чувствам, но не мога да разбера нито причините, нито същността й, а няма с кого да се посъветвам. Не съществува лекар, на когото да разкажа за тези симптоми.