Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Добре, Сади — отговори Белгарат. — Може би и преди съм го споменавал, но отново го казвам: ти си човек, надарен с многостранни способности.
— Просто се занимавам с фармакология, Белгарат. Открих, че има вещества, подходящи почти за всяка ситуация.
— Нима хрътката няма да съобщи на глутницата, че сме тук? — попита Дурник и се огледа разтревожено.
— Не, поне за няколко дни — засмя се Сади, докато бършеше ръцете си, като се стараеше да ги държи колкото се може по-далеч от лицето си.
Приятелите яздеха бавно по обраслия с бурени път. Печалните почернели дървета протягаха клоните си и изпълваха дълбокото дефиле с непрогледен мрак. В далечината се чуваше лаят на хрътките на Торак, които кръстосваха гората. Черни като сажди гарвани прелитаха от дърво на дърво и грачеха зловещо, внушавайки чувството за неутолим, раздиращ глад.
— Това място ме изпълва с безпокойство — промърмори Велвет.
— А онази птица там му придава завършеност — отбеляза Силк и посочи голям лешояд, кацнал на едно изсъхнало дърво.
— Достатъчно близо ли сме до Ашаба, за да определиш дали Зандрамас е все още там? — обърна се Гарион към Поулгара.
— Възможно е — отговори тя. — Но гролимите ще чуят.
— Вече сме достатъчно близо и можем да чакаме — рече Белгарат. — Но ще ви каже едно. Ако правнукът ми е в Ашаба, ще разруша това място камък по камък и ще го намеря. Никак не ме интересува колко шум ще вдигна.
Се’Недра внезапно приближи коня си към неговия, наведе се към него и го прегърна през кръста.
— О, Белгарат — каза тя. — Толкова те обичам! — И зарови лице в рамото му.
— Какви са тия нежности? — изсумтя той.
Тя се отдръпна, очите й бяха плувнали в сълзи. Се’Недра ги изтри с опакото на ръката си и го погледна дяволито.
— Ти си най-милият човек на света — заяви тихо тя. — Бих могла дори да изоставя Гарион заради теб — добави кралицата, — стига да можех да пренебрегна факта, че си на дванайсет хиляди години.
— На седем хиляди — поправи я по навик той.
Усмивката й светна — едновременно тъжна и своенравна.
— Както и да е — въздъхна Се’Недра.
Старият вълшебник с непривичен за него жест я прегърна и я целуна нежно.
— Скъпото ми дете! — Очите му блестяха. — Как ли сме живели без нея, Поул?
Очите на Поулгара останаха дълбоки, тайнствени.
— Не зная, татко — отвърна тя. — Наистина не зная.
В края на дефилето Сади слезе от коня и поръси листата на ниските храсти край пътя с малко от своя прах.
— Така е по-сигурно — обясни той.
Излязоха на обрасло с гори плато и продължиха на север по едва забележимия път. Наметалата им плющяха на вятъра. Лаят на хрътките на Торак все още се чуваше, ала не приближаваше.
Силк и Фелдегаст яздеха напред, за да разузнават за възможни опасности. Гарион водеше колоната — с шлем на главата и подпрял дръжката на копието върху стремето. След един остър завой той видя Силк и фокусника — бяха слезли от конете и бяха клекнали зад храстите. Силк се обърна рязко и направи знак на Гарион да се върне. Гарион подкара жребеца, после слезе от седлото, подпря копието си на едно дърво и си свали шлема.
— Какво има? — попита Белгарат и слезе от коня си.
— Не знам — отговори Гарион. — Силк ми направи знак да не се показваме.
— Да отидем да видим и ние — предложи възрастният мъж.
Двамата се приведоха и предпазливо тръгнаха към драснианеца и фокусника. Когато се приближиха, Силк вдигна пръст пред устните си. Гарион стигна до храстите, внимателно разтвори листака и погледна напред.
Друг път пресичаше техния и по него яздеха петдесетина мъже. Повечето бяха облечени в кожи и носеха ръждиви шлемове и извити саби. Мъжете начело на колоната бяха с ризници, шлемовете им бяха излъскани, и носеха копия и щитове.
Когато колоната отмина, Фелдегаст се обърна към Белгарат и каза:
— До известна степен това потвърждава предположението ти, приятелю.
— Кои бяха тези? — попита Гарион едва чуто.
— Онези с кожите бяха каранди — отвърна Фелдегаст. — А другите, с броните, са от пазачите на храма. Това е още едно доказателство за съюза между Урвон и Менга.
— Можем ли да сме сигурни, че карандите са хора на Менга?
— Той е разгромил напълно Катакор и единствените въоръжени каранди в тази област са негови подчинени. Урвон и неговите чандими контролират пазачите на храма, а също така и хрътките. Ако видиш каранди и хрътки заедно, както се натъкнахме на пира им вчера, това е доказателство за съюз помежду им. Но сега, щом фанатиците от Каранда придружават пазачите на храма, вече няма и капка съмнение.