Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Какво ли цели този глупак? — промърмори Белгарат.
— Кой от двамата? — попита Силк.
— Урвон. Той е извършил много подли неща през живота си, но никога не се е съюзявал с демони.
— Може би го е направил, защото Торак е забранявал подобни съюзи — предположи Фелдегаст. — Сега Торак е мъртъв и Урвон може би се е отърсил от всичките си задръжки. Демоните могат да се окажат мощен фактор при решаващия сблъсък между църквата и императорския трон, назряващ през всичките тези години.
— Нямаме време да изясним това — изсумтя Белгарат. — Да извикаме другите и да продължим.
Бързо пресякоха пътя, по който бяха минали карандите и пазачите на храма, и продължиха. След няколко мили се изкачиха на малка могила, опустошена преди време от страшен пожар. Отсреща, пред група голи скали в началото на планините, се извисяваше огромна черна сграда, заобиколена със защитна стена и наполовина покрита с буйна растителност.
— Ашаба — каза Белгарат и погледът му стана непоколебим и безмилостен.
— Мислех, че Ашаба е в руини! — възкликна изненадано Силк.
— Част от нея наистина е разрушена — отвърна възрастният мъж. — Горните етажи са необитаеми, но приземният е непокътнат. Ще минат векове преди вятърът и времето да разрушат толкова голяма постройка. — Старият вълшебник смуши коня си и ги поведе надолу по склона.
По здрач наближиха къщата на Торак — всъщност огромен черен замък, обрасъл с гъсти къпини и бръшлян. Стъклата отдавна бяха изпочупени и празните рамки сякаш се взираха в тях като зловещи очи на череп.
— Е, татко? — рече Поулгара.
Белгарат се почеса по брадата, заслушан в лая на хрътките, който долиташе от гората.
— Би ли се вслушал в съвета ми? — рече Фелдегаст. — Няма ли да е по-умно да изчакаме да се стъмни, преди да влезем? Ако в къщата има пазачи, тъмнината ще ни скрие от очите им. И още нещо — щом се спусне нощта, вътре несъмнено ще запалят светлини, ако къщата е обитавана. Това ще ни помогне да се подготвим по-добре.
— Умно предложение, Белгарат — съгласи се Силк. — Не е приятно да влизаш съвсем открито в неприятелска къща посред бял ден.
— Това е така, защото си крадец по душа. Както и да е, това е най-добрият възможен план. Добре, да изчакаме да се стъмни.
Въпреки че в равнините на Ракут и Вена времето беше топло, тук, в подножията на Карандските планини, все още царуваше смразяващ студ, защото зимата отпускаше неохотно тези места от хватката си. Духаше пронизващ вятър и под някои дървета още се виждаха последните остатъци мръсен сняг.
— Тази стена около къщата може ли да ни създаде някакви проблеми? — попита Гарион.
— Само ако някой е поправил портите — отговори Белгарат. — Когато дойдохме тук с Белдин след битката във Воу Мимбре, те бяха заключени и се наложи да ги избием.
— Предложението ти да минем открито през тези порти може би не е най-добрата идея на света, Белгарат — подхвърли Фелдегаст. — Защото ако в къщата има чандими, каранди или пазачи на храма, сигурно е, че портите ще бъдат наблюдавани и в къщата ще има поне малко светлина дори и в най-тъмните нощи. От източната страна обаче има една малка врата, през която можем да влезем във вътрешния двор.
— Няма ли да е заключена? — попита Силк.
— Естествено, че ще е заключена, принц Келдар. Но никоя ключалка не може да спре човек с ловки пръсти като моите.
— Значи си бил вътре?
— Харесва ми от време на време да влизам в изоставени къщи. Човек никога не знае какво са забравили предишните обитатели, а да намериш нещо е почти толкова хубаво, колкото да го спечелиш с честен труд или да го откраднеш.
— Прав си — съгласи се Силк.
Дурник, който бе останал да наблюдава къщата, дойде при тях и каза притеснено:
— Не съм съвсем сигурен, но ми се стори, че видях облаци дим, излизащи от кулите около замъка.
— Ще дойда с теб да поогледам — заяви фокусникът, стана и двамата с ковача се скриха сред сгъстяващите се сенки. След няколко минути се върнаха.
— Пушек ли е? — попита Белгарат.
Фелдегаст поклати глава и каза:
— Прилепи. Хиляди и хиляди. Излизат от замъка на облаци.
— Прилепи ли? — възкликна отвратено Се’Недра.
— Това е нещо обикновено — каза Поулгара. — Прилепите също имат нужда от дом и руините или изоставените къщи са идеалното място за това.
— Но те са толкова грозни! — заяви Се’Недра и потрепери.
— Просто летящи мишки, скъпа — успокои я Фелдегаст.
— Но аз не обичам и мишки.
— Оженили сте се за много капризна жена, ваше величество — рече Фелдегаст на Гарион. — Изпълнена е с предразсъдъци и безпричинна неприязън към бедните твари.