Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Елдред Каин се обърна към Питър с благоразумен тон:
— Крал Питър, винаги сме демонстрирали готовността си да заплащаме за доставяното от скитниците гориво. Дори се съгласявахме с прекомерно завишаваните от тях цени през последните няколко години. Но след като отказват да търгуват с нас, нямаме никакъв избор, освен да придобием гориво по някакъв друг начин. Това е стратегически императив.
— Какво става с новия ни облачен комбайн на Кронха 3? — подхвърли Питър. — Поредният товар вече е на път, след като постигнаха споразумение с илдирийците там.
— Добро начало, но крайно недостатъчно — отговори Каин. — Ще са необходими още няколко десетки действащи при пълна мощност комбайна, за да задоволят дори най-минималните ни военни нужди.
Базил тропна нетърпеливо по масата.
— Освен това скитниците трябва да се присъединят към нас по принципни съображения. Измислената им независимост трябва да се подчини на необходимостта за оцеляването на цялото човечество.
— Самонадеяността на тези проклети кланове не може да се търпи повече — отряза Ланиан. — Абсолютно се самозабравиха.
На Питър му бяха ясни основанията на Ханзата и отчасти дори споделяше безизходността на положението, но беше убеден, че скитниците няма да се примирят толкова лесно, колкото очакваше Базил. Откритата агресия само щеше да засили враждебността им към Ханзата.
— Нима се надявате скитниците да се предадат просто ей така? Ще ни намразят за поколения напред.
Сякаш споделяше донякъде възраженията на краля, Базил съсредоточено заоглежда военните планове.
— И не забравяйте, генерале, че нямаме никакво желание да причиняваме повече от крайно необходимите щети. Изберете едно депо и направете план. Настоявам за добре обмислена и ефикасна операция с минимално кръвопролитие, а по възможност и без никакви жертви.
— Това може да се окаже твърде трудно, сър — отговори Ланиан.
— Ние искаме да дадем заслужен урок без излишни цивилни жертви. Необходимо е да покажем на скитниците кой е шефът и да сложим точка на безотговорното им поведение, нищо повече. — Базил се изправи. — Щом се сдобием с достатъчно гориво за изграждането на солидни колонии върху преоткритите кликиски светове, нямаме повече нужда от скитническите кланове. Тогава да правят, каквото си искат, ако ще да измрат от глад — това не ни засяга. Но преди това трябва да си вземем космическото гориво, от което се нуждаем. Това е най-важната ни задача.
И председателят закри заседанието:
— А сега на работа, господа.
60.
Джес Тамблин
— Качвайте се на корабите си и тръгвайте след мен — обърна се Джес към единайсетимата скитници доброволци.
След това пристъпи в своя воднисто-перлен съд през проницаемата мембрана и влезе в затворения в него океански микрокосмос. Най-после изолиран от възможността да докосне някого в пренаселените пространства на Рандеву, той изпита огромно облекчение. Беше се сбогувал едновременно с обич и горчивина с Ческа, застанал възможно най-близо до нея.
Групата скитнически кораби „водоносци“ напусна Рандеву, сякаш изпълняваше тържествено парадно шествие — изпратиха ги с пожелания за късмет. Пилотираният от Нико Чан Тайлар дребосък полетя напред, настигна перления кораб и предаде на Джес съобщение по комуникационната система, която Джес бе инсталирал, за да поддържа контакт със своите нови последователи, след като осъществи необходимите модификации, за да действа във водната среда.
— Готови сме, Джес. Само ни насочвай.
Джес увеличи скоростта на сферичния си съд и скитническите кораби се понесоха след него…
След като достигнаха първия неотбелязан на никоя карта свят, превключиха на ниска орбитална скорост и Джес поведе доброволците сред навъсените облаци. Откритите води на този някога брулен от урагани стерилен свят сега преливаха от жизнената сила на венталите като огромна свръхзаредена с енергия батерия, готова да експлодира от зарядите на стихиите. Вълни от светлина и енергия, завихрени в грандиозен кръговрат, се носеха из целия океан, прекосяваха цялата планета като ураган от искрящ и щедър живот.
Щом започна спускането, венталовият му кораб привлече към себе си миниатюрни светкавици, които проблясваха като ласки покрай метализирания коралов корпус. Това бяха докосвания на венталите, които приветстваха Джес и другарите му с наелектризираните върхове на пръстите си.
Разумната вода в неговия кораб-мехур се развълнува от неукротим възторг. При първото му посещение това беше един мрачен и заплашителен свят, но сега живата вода беше укротила бушуващите урагани и безкрайните океански бездни ликуваха от процъфтяването на венталите. Разпръснатите водни създания се бяха умножили и отделили от първичната маса вентали, развивайки свои собствени мисли, но всеки вентал си оставаше миниатюрна фасетка от едно и също всеобщо съществувание.