100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Макар даоизмът да започва по същество като светска философия, в края на краищата се превръща в религиозно движение. Но докато даоизмът като философия продължава да се опира предимно на идеите, изразени в „Дао дъ чинг“, даоистката религия скоро се изпълва с огромен брой суеверни схващания и обреди, които нямат почти нищо общо с учението на Лао Цзъ.
Като приемаме, че Лао Цзъ наистина е авторът на „Дао дъ чинг“, можем да кажем, че влиянието му е много голямо. Книжката е малка (няма и шест хиляди китайски йероглифа — колкото да се побере на една вестникарска страница), но съдържа много храна за размисъл. Цяла редица философи даоисти са я използвали като отправна точка за собствените си идеи.
На Запад „Дао дъ чинг“ е много по-популярна от писанията на Конфуций или на когото и да е конфуциански философ. Издадени са най-малко четирийсет различни превода на английски, повече от всяка друга книга, с изключение на Библията.
В самия Китай конфуцианството обикновено е било преобладаваща философия и когато е възниквал явен конфликт между него и идеите на Лао Цзъ, повечето китайци подкрепяли конфуцианството. Независимо от това Лао Цзъ обикновено е високопочитан от самите конфуцианци. В много случаи даоистките идеи просто са асимилирани от конфуцианската философия и са оказвали влияние върху милиони хора, които не се смятат за даоисти. По същия начин даоизмът има определено влияние върху развитието на будистката философия в Китай и особено върху зен-будизма.
Въпреки че малцина са хората днес, които се наричат даоисти, няма друг китайски философ освен Конфуций, който като Лао Цзъ да е оказал толкова широко и трайно въздействие върху човешката мисъл.
74. ВОЛТЕР
1694 — 1778
Франсоа Мари Аруе — известен повече с псевдонима си Волтер — е най-видната фигура на френското Просвещение. Поет, драмописец, есеист, романист, автор на разкази, историк и философ, Волтер е пасторът на свободомислието и либерализма.
Роден е в 1694 г. в Париж. Произхожда от буржоазно семейство и баща му е бил юрист. В юношеските си години Волтер се учи в йезуитския колеж „Луи ле Гран“ в Париж. После известно време следва право, но бързо се отказва. Още млад започва да се слави с остроумието си, с находчивите си вицове и сатирични стихове. При стария режим във Франция обаче такова остроумие може да бъде опасно, така че Волтер е арестуван и хвърлен в Бастилията заради някои свои политически стихове. Прекарва близо година в затвора, където убива времето, като пише епична поема, озаглавена „Анриада“.
По-късно тя спечелва доста почитатели. В 1718 г., малко след излизането му от затвора, в Париж е поставена пиесата му „Едип“, която има огромен успех. На двайсет и четири години Волтер е вече прочут и до края на живота си остава видна фигура във френската литература.
Волтер борави добре не само със словото, но и с парите, така че лека-полека само със собствени сили става богат човек. Но в 1726 г. го сполетява неприятност. Волтер вече се е утвърдил като най-остроумния и най-бляскавия събеседник на своето време (а може би и на всички времена). Обаче му липсва скромността, която според някои френски аристократи е задължителна за обикновения французин. Това довежда до публичен спор между Волтер и един такъв аристократ на име Шевалие дьо Роан и Волтер излиза победител в словесната битка. Скоро след това той е пребит жестоко от група бабаити, зад които стои Шевалие, който малко по-късно успява да го хвърли в Бастилията. Скоро Волтер е освободен от затвора при условие да напусне Франция. Той заминава за Англия, където остава около две години и половина.
Престоят на Волтер там се оказва важна повратна точка в живота му. Той се научава да говори и чете английски и се запознава с творбите на знаменити англичани като Джон Лок, Франсиз Бейкън, Айзък Нютън и Уилям Шекспир. Освен това завързва лично познанство с повечето видни английски мислители от онова време. Силно впечатление му правят Шекспир, английската наука и английският емпиризъм. Но най-силно впечатление оставя у него британската политическа система. Английската демокрация и личните свободи са в рязък контраст с познатите му политически условия във Франция.
Когато се завръща в родината си, Волтер написва своята първа значителна философска творба — „Философски писма“, обикновено наричана „Писма за англичаните“. Тази книга, издадена в 1734 г., бележи истинското начало на френското Просвещение. В нея Волтер представя в благоприятна светлина британската политическа система, идеите на Джон Лок и други английски мислители. Но издаването на книгата предизвиква гнева на френските власти и Волтер отново е заставен да напусне Париж.