100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Къде да поставим Бах в тази класация? Очевидно той трябва да е след Бетховен: не само че творбите му са по-известни, но той е и смел новатор, въздействал много повече от Бах върху историята на музиката. Струва ни се уместно да поставим Бах по-ниско и от Микеланджело, най-бележитата фигура в изобразителното изкуство, и много по-ниско от Шекспир, най-великия литературен гений. Но с оглед трайната популярност на неговата музика и на голямото му влияние върху по-късни композитори е естествено Бах да стои по-високо от всеки друг деец на изобразителното изкуство или литературата.
73. ЛАО ЦЗЪ
ок. 4 в. пр. Хр.
Една от хилядите книги, създадени в Китай, която може би е най-често превеждана и четена извън тази страна, е тънко томче, написано преди повече от две хиляди години и известно като „Лао Цзъ“ или „Дао дъ чинг“. То е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма.
Това е умна книжка, написана в крайно загадъчен стил, която може да търпи много тълкувания. Основната идея е свързана с Дао, което обикновено се превежда като „Начин“ или „Път“. Но смисълът е малко мъгляв, тъй като „Дао дъ чинг“ започва по следния начин: „Дао, което може да бъде изразено, не е вечното Дао; името, което може да бъде наименувано, не е вечното име.“ Въпреки това бихме могли да кажем, че Дао означава приблизително „Природа“ или „Природен порядък“.
Даоизмът поддържа възгледа, че отделният човек не бива да се противопоставя на Дао, а трябва да му се подчинява и да действа заедно с него. Да се стремиш активно към власт е не толкова противонравствено, колкото глупаво и безсмислено. Дао не може да бъде победено, по-добре е да живееш в съгласие с него. (Последователят на даоизма ще ви каже, че водата, която е безкрайно мека, която тече безропотно из най-ниските места и реагира безропотно на най-незначителната сила, е въпреки всичко несъкрушима, докато и най-твърдата скала се руши от времето.)
На отделния човек се препоръчва да бъде простодушен и естествен. Да избягва насилието, както и всякакъв стремеж към пари и престиж. Не трябва да се опитваш да преобразиш света, нужно е да се отнасяш с уважение към него. За управлението най-разумният път е също не много активна политика. Вече има прекалено много закони. Приемането на нови или насилственото налагане на старите обикновено само влошава положението. Високите налози, амбициозните управленски програми и войната противоречат на духа на даоистката философия.
Според китайското предание авторът на „Дао дъ чинг“ е човек на име Лао Цзъ, който бил по-възрастен съвременник на Конфуций. Но Конфуций е живял през VI век пр, Хр., а поради стила и съдържанието на книгата повечето съвременни изследователи не вярват „Дао дъ чинг“ да е писана в толкова ранна епоха. Водят се доста спорове за истинската дата на написването й. (В самата книга не се споменава отделна личност, място, дата или историческо събитие.) Но 320 г. пр. Хр. е добра вероятност — най-много с осемдесет години разлика от истинската дата, а може би и по-малко.
Този въпрос довежда до много спорове за датите и дори за съществуването на самия Лао Цзъ. Някои изследователи вярват в преданието, че Лао Цзъ е живял през VI век пр. Хр. и оттук правят извода, че не той е написал „Дао дъ чинг“. Други предполагат, че той е просто една легенда. Нашето мнение, възприето от повечето учени, е следното: 1) Лао Цзъ е действителна личност и именно той е авторът на „Дао дъ чинг“. 2) Той е живял през IV век пр. Хр. 3) Историята, че Лао Цзъ е по-възрастен съвременник на Конфуций, е измислица, скалъпена по-късно от даоистки философи, за да се прославят името на човека и книгата му.
Заслужава да отбележим, че от ранните китайски философи — Конфуций (551–479 пр. Хр.), Мо Ди (479–400 пр. Хр.), Мен Цзи (371–289 пр. Хр.) — нито един не споменава нито Лао Цзъ, нито „Дао дъ чинг“. Но Чжуан Цзи, забележителен даоистки философ, който е в стихията си около 300 г. пр. Хр., много често го споменава.
Тъй като дори съществуването на Лао Цзъ е спорно, би трябвало да се отнасяме скептично към биографичните данни. Но от достоверни източници се знае следното: Лао Цзъ е роден и живял в Северен Китай. През част от живота си се е занимавал с история или е бил пазител на официалния архив, най-вероятно в Лойанг, столицата на монарсите от династията Чжоу. Лао Цзъ не е истинското му име, това е по-скоро почетна титла и означава горе-долу „Стария учител“. Бил е женен и е имал син на име Цзун. По-късно Цзун станал военачалник на държавата Уей.