Апокалиптичният часовник

Моро се облегна на стола си, като обмисляше фразата, привлякла вниманието му. Тя не просто го бе привлякла; бе го възпламенила. „Малък кръг от консерватори изглежда започват да си намигат, когато излязат да говорят собствените им оратори.“ Кои точно бяха те? Кои бяха техните имена? И защо неговият човек в Бон не беше ги посочил?

Той вдигна слушалката на телефона и каза на секретарката си:

— Искам да се включи скрамблерът и да се избегне всякакво пресичане на линии.

— Ще го изпълним, господине. Ще чуете петсекунден шум на трета линия, както обикновено — обади се женски глас от външния офис.

— Благодаря, Моник, и тъй като жена ми ме чака да отида след няколко минути на обяд в „Ескарго“, тя непременно ще се обади, ако ме няма. Моля ви, кажете й, че малко ще се забавя.

— Няма проблем, господине. С Режин сме близки приятелки.

— Разбира се. Кроите заговори против мен. Включете скрамблера, моля.

Глухото бръмчене на трета линия свърши и Моро набра номера на своя човек в Бон.

— Здравейте — каза той на немски.

— Ihr Mann in Frankreich107?

— Говори — намеси се човекът от Бон. — Абсолютно чисто е, подключих се към посолството на Саудитска Арабия.

— Какво?

— Използвам линиите, не апаратите им. Помисли за парите, които спестявам на Франция. Трябва да ми дадат премия.

— Ти си мошеник.

— Защо иначе ще ми плащаш, Париж?

— Прочетох комюникето, което си изпратил. Някои неща не са ми ясни.

— Кои например?

— Например кой влиза в „малкия кръг от консерватори, които започват да си намигат, когато излязат да говорят собствените им оратори“. Не съобщаваш имена, няма и намек за това какви са пристрастията им.

— Естествено. Това не е ли част от една много лична уговорка? Наистина ли искаш цялото бюро „Дьозием“ да разполага с тази информация? Ако е така, вашата швейцарска банка трябва да бъде твърде щедра към въпросния мошеник.

— Престани! — тросна се Моро. — Ти вършиш своята работа, аз — моята, и не е необходимо всеки от нас да знае какво прави другият. Разбрахме ли се?

— Мисля, че да. Ти какво искаш да знаеш?

— Кои са лидерите на малкия кръг, за който говориш? Или кой стои зад тях?

— Повечето не са нищо друго освен опортюнисти с посредствени способности, които искат да се хванат за опашката на някого, който би могъл да върне доброто старо време. Другите са хора, които маршируват под звуците на барабаните от миналото, защото сега няма такива…

— Кои са водачите им? — попита Мора. — Кои са те?

— Ще ти струва скъпо, Клод.

— На теб ще ти струва по-скъпо, ако не ми ги продиктуваш веднага. Може да ти струва и пари, и нещо повече.