Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Разбира се — отвърна Стив.
— Аз също — кимна Кърт. — Няма начин да не се справим с някакво си смотано русначе! Хайде, ела да свършим тази работа!
Слязоха от кабината и се насочиха към входната врата. Кърт носеше кафява книжна кесия.
— Главното е той да продължава да работи в лабораторията… след като за тази цел му трябва патлак, ще му дадем и патлак. Вече сме близо до финала и не можем да компрометираме операцията само защото Юри го е шубе от някакъв негър!
— Но с патлак бойците вероятно ще го държат под контрол доста по-трудно — отбеляза Стив.
— Глупости! — спря се да го погледне Кърт. — Нима наистина мислиш, че един автоматичен глок може да се опре на дузина калашници? Я се стегни!
— Прав си — промърмори Стив, но съмнението в гласа му остана.
— Прав съм я! Изпращаме бойците в момента, в който приберем своя дял от антракса и го складираме в „Бялата гордост“. С глок или без глок, мисията им ще приключи за пет секунди. А след това тая шибана къща ще бъде погълната от пламъците!
— Добре, добре — размаха ръце Стив. — Просто исках да съм сигурен. Защото колкото повече мисля по въпроса, толкова по-абсурдна ми се струва идеята му да ръси антракс из Сентрал Парк!
— И аз мисля така — кимна Кърт. — Сентрал Парк изобщо не е военен обект, какъвто е федералната сграда „Джейкъб Джавитс“…
— Освен това той твърди, че неговата операция ще вземе далеч повече жертви от нашата — добави Стив. — С това не мога да се съглася, тъй като мощната вентилационна система на сградата ще изхвърли спорите и в околността. Един Господ знае колко ще бъдат жертвите, нали?
— Точно така — кимна Кърт. — Заразата ще се насочи на изток, към съдебната палата. Какво по-хубаво от това?
— Нищо — рече Стив.
— В момента, в който изпратим бойците, Юри е покойник — процеди Кърт. — Точка по въпроса.
Стив кимна и двамата закрачиха по тясната пътечка, която водеше към къщата.
— Не виждам да свети — промърмори малко по-късно Кърт, стигнал пръв до вратата. Принуди се да стисне клепачи заради ярката лампа, монтирана на стената над гаража. — Но да му прави сметката, ако не е тук!
Протегна ръка, дръпна мрежата против комари и силно почука по вратата. Тя се отвори почти веднага в процепа й надникна лицето на Юри.
— Слава Богу! — промърмори той и се дръпна навътре. — Влизайте.
Кърт и Стив се натикаха в тясното антре и за момент останаха напълно слепи заради липсата на осветление.
— Какво правиш тук, по дяволите? — изръмжа Кърт. — Тъмно е като кучешки гъз!
— Извинявай — промуши се покрай него руснакът и щракна един лампион в дневната. — Страхувах се да не дойде на Кони брат й, затова седях на тъмно…
— А, това вече е друга работа — промърмори Кърт, имайки предвид светлината.
— Искате ли водка с лед?
— Аз съм пас — поклати глава Кърт.
— И аз — присъедини се към него Стив.
— Носите ли ми пистолет? — попита Юри.
— Разбира се — кимна Кърт и потупа книжната кесия в ръката си. — Но първо трябва да поговорим.
— Добре. Имате ли нещо против, ако аз си сипя малко водка?
— Нищо.
Юри се насочи към кухнята и двамата приятели седнаха. Кърт предпочете дивана, докато Стив се задоволи с един от твърдите столове до стената. Вторият поставиха в средата на стаята за Юри.
— Страшно ми е дори да си помисля какво се крие в мазето на тая дяволска дупка! — прошепна Кърт. — Чак тръпки ме побиват!
— Знам какво имаш предвид — кимна Стив. — Човек никога не знае какво може да излезе от руините. Нали и Христос се е родил в конюшня? А това биологическо оръжие има всички шансове да промени света!
— Нека бъдем доволни, ако успеем да оправим родината си — предпочете скромността Кърт.
Юри се върна с чаша в ръка и седна на празния стол.
— За какво ще говорим? — попита той и отпи една малка глътка, сякаш за проба. Забравил за неотдавнашните си търкания с двамата мъже, той беше почти щастлив да ги види в дома си.
— Решихме, че сроковете трябва да бъдат съкратени, просто защото се случват твърде много непредвидени неща — започна твърдо Кърт. — Снощи вече ти споменахме, че имаме сериозни безпокойства относно сигурността на операцията. Днес цял ден претегляме плюсовете и минусите и в крайна сметка стигнахме до решението, че трябва да я проведем в петък. Това означава, че нашата част от антракса трябва да бъде готова в четвъртък вечерта, тоест — след два дни…
— Това е много скоро! — смаяно го изгледа Юри. Според първоначалните им планове трябваше да изчакат зреенето на цялото количество антракс, след което щяха да изберат датата за операцията.