Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Без такива неща. Според моите религиозни убеждения, всичко трябва да приключи максимално бързо…
— Много добре — съгласи се Стрикланд.
— А какви проби взе доктор Степълтън? — смени темата Юри.
— Малко парченце тъкан и известно количество течности — отвърна с притеснение директорът на погребалната агенция.
— Много държах тялото да й не бъде смущавано — изръмжа с обвинителен тон Юри. Същевременно в главата му цареше дълбоко объркване. Не можеше да разбере какво е предизвикало действията на този доктор Степълтън, след като властите решават, че аутопсията е излишна.
— Единственото, което мога да направя, е да ви се извиня още веднъж — промълви Стрикланд. — Но искам да разберете, че нещата бяха извън нашия контрол…
— Най-късно утре ще дойда да избера урна за пепелта и да си оправим сметките — реши да приключи разговора Юри.
— За нас ще бъде удоволствие — отвърна Стрикланд.
— Междувременно направете всичко необходимо за кремацията, тъй като не желая повече външни интервенции! — отсече Юри.
— Ще направим всичко необходимо — обеща Стрикланд.
Юри остави слушалката и се замисли. Дали пък властите не подозират нещо? Нима е възможно да се усъмнят, че в тялото на покойната има ботулинов токсин? Не, това са глупости! Основната заплаха идва от онзи бандит Флаш Томас. При мисълта, че едрият негър може всеки момент да почука на входната врата, по гърба на Юри пробягаха ледени тръпки. Не виждаше как може да се защити, но същевременно си даваше сметка, че ситуацията е доста деликатна. Не можеше да напусне дома си, тъй като лабораторията оставаше без надзор. Следователно трябваше да организира охраната си, поне докато не приключи операцията по узряване на антраксните спори.
Стрелна с поглед стенния часовник над хладилника и се раздвижи. Наближаваше пет, което означаваше, че работното време на Кърт приключва. Вдигна слушалката и набра номера на пожарната на Дуейн стрийт. Насреща се обади мъжки глас, вероятно на някой от пожарникарите. Поиска да го свържат с лейтенант Кърт Роджърс.
— Задръжте така — отвърна пожарникарят.
Юри погледна кухненската врата, през която сутринта се беше прибрал. С неудоволствие установи, че резето е вдигнато. Стана, пристъпи натам, изпъвайки максимално телефонния кабел след себе си. Успя да ритне вратата, която се затвори с успокоително изхлопване.
— Лейтенант Роджърс — прозвуча в слушалката гласът на Кърт.
— Кърт, обажда се Юри… Имам нужда от помощта ти!
Отсреща му отговори мълчание.
— Кърт, там ли си?
— Защо ми звъниш тук, да те вземат мътните? — приглушено изръмжа Кърт. — Нали ти казах никога вече да не го правиш?
— Каза да не идвам там — поправи го Юри. — А не да не ти звъня…
— А бе нима трябва да ти обяснявам всичко дума по дума? — ядосано изсъска приятелят му. — Защо не използваш шибания си мозък? По телефона руският ти акцент личи толкова ясно, колкото и ако се появиш лично! А аз не искам никой тук да разбере, че съм забъркан с руснаци! Толкова ли е сложно?
— Имам проблем и нямаше как да не те потърся — държеше на своето Юри.
— Добре де, вече си го направил — въздъхна Кърт. — Казвай какъв ти е проблемът…
— Искам пистолет — рече Юри. — Ти беше споменал, че АНА притежава купища оръжия. Няма да ти е проблем да ми дадеш един пистолет, нали?
— За какво ти е, по дяволите?
— Заради братът на Кони. Току-що научих, че е ходил в погребалната агенция да види тялото й…
— И какво от това?
— Куп неща — въздъхна Юри, после се въоръжи с търпение и започна: — Снощи ти видя окото й, нали? Аз й го затворих с един тупаник. Но последния път брат й ме предупреди, че ще ме убие дори ако я докосна!
— Исусе Христе! — промърмори Кърт.
— Сериозно ти говоря — увери го Юри. — Той е един огромен луд негър, който като нищо ще изпълни заканата си. По тази причина аз не мога да остана тук и да си върша работата без да се чувствам защитен…
— Добре, ще ти доставим един патлак — отстъпи с неохота Кърт.
— Искам го още сега — настоя Юри.
— Свършваме работа в пет и веднага тръгваме към вас — успокои го Кърт.
— Благодаря.
— Има за какво — изръмжа Кърт и прекъсна разговора.
Юри поклати глава и остави слушалката. Първоначалното му намерение беше да уведоми Кърт и за действията на загадъчния доктор Степълтън, но откритата нелюбезност на приятеля му го накара да се откаже. Никак не му се искаше отново да влизат в пререкания. По принцип се чувстваше огорчен от поведението на Кърт и останалите. Не така действат хора, които са си поставили една обща цел. Въздъхна и си напомни, че Кърт изобщо не може да му бъде приятел…