Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Сигурно — сви рамене Кърт. — Но решението ни е твърдо и не подлежи на обсъждане!
— Няма да е лесно — нервно прошепна Юри и очите му пробягаха по лицата на гостите. — За да получим нужния ефект от операцията, за всяка от двете фази ще трябват минимум по два-три килограма.
— Нека бъдат три — кимна Кърт. — Това означава, че трябва да ги имаме в четвъртък вечер. Ясно ли е?
— Не знам какво да кажа — заекна Юри.
— Как така не знаеш? Ще кажеш: „Добре, Кърт. Просто мини да ги вземеш…“ Беше споменал, че материалът ще е натъпкан в пластмасови черва и ще прилича на голям бял кренвирш. Така ли ще бъде наистина?
— Да — кимна Юри и отпи нова глътка. Ръката му видимо трепереше.
— А безопасно ли е да боравим с него?
— Да — сви рамене Юри. — Разбира се, ако опаковката остане цяла. Аз ще имам грижата да обеззаразя външната част на кренвиршите…
— Колко здрава е тази пластмаса? — попита Кърт. — Ще издържи ли в случай, че я изпуснем?
— Не съм я пробвал — призна Юри. — Но не бих те съветвал нито да изпускаш кренвиршите, нито да държиш остри предмети в близост. Защото при нормални условия всеки от тях може да убие около сто хиляди души…
— Колко килограма имаш в момента?
— Не знам точно.
— Снощи спомена, че към края на седмицата ще разполагаш с нужното количество — напомни му Кърт. — Значи имаш представа. Искам да кажа, че четвъртък е почти в края на седмицата, нали?
— Тази сутрин прибрах още една реколта, но не съм я теглил — рече Юри.
— Значи си близо.
— Да, близо съм…
Руснакът кимна няколко пъти, напълни дробовете си с въздух и шумно го изпусна. Сякаш бавно се освобождаваше от някакъв стрес. После вдигна чашата, сякаш да се чукне с гостите си и отпи една едра глътка. Завъртя водката в устата си и я глътна със закъснение, сякаш дегустираше старо вино.
— Какво стана с втория ферментатор? — обади се Стив. — Зареди ли го с антракс?
— Да, тази сутрин — кимна Юри.
— Как върви?
— Много добре — съумя да пусне нещо като усмивка Юри. — Зрее много по-бързо от Clostridium botulinum. Ходих да го проверя малко преди да дойдете и направо останах смаян. Още тази вечер ще мога да прибера първата реколта бактерии.
— Тази вечер можем да ти откраднем още един ферментатор, стига да ти трябва — предложи Стив.
— Няма нужда — махна с ръка Юри. — Като се замисля, двата са ми напълно достатъчни. Сигурно ще успея да осигуря нужното количество за четвъртък…
— Наистина ли? — изгледа го Кърт.
— Да.
— Само преди пет минути не беше толкова сигурен — рече подозрително онзи.
— Не бях, но Стив ми напомни за втория ферментатор. Ако работя без прекъсване, вероятно ще мога да събера пет килограма материал, а може би и малко повече…
— Какво може да ти попречи?
— Нищо — сви рамене Юри. — Евентуално няма да излизам с таксито…
— Има още едно нещо, което трябва да направиш пред утре вечер — рече Кърт.
Леката усмивка на Юри бързо се стопи и на лицето му отново се появи загрижено изражение.
— Не се притеснявай — забеляза това Кърт. — Задачата е лесна, поне за теб… Искам писмено описание на работата, свързана с добива на антракс. След операцията ти ще се прибереш в Русия, но ние трябва да запазим ноу-хау, за да можем да си произведем още антракс в случай на нужда…
— Няма проблем — кимна Юри и усмивката му отново се появи. — Мога да го направя, дори ще ми донесе удоволствие…
— Отлично — кимна Кърт, взе книжната кесия от дивана до себе си и я подаде на руснака. Зает да разглежда съдържанието й, Юри не забеляза как двамата приятели незабележимо опипаха собствените си оръжия.
— Лекичко е — установи той след като поклати оръжието в дланта си.
— Да — кимна Кърт. — Марката му е „Глок“, един наистина отличен пистолет. Предпочитаното ръчно оръжие на всички милиции.
— Трябва ли да имам някакви специални познания за него? — попита Юри и измъкна пълнителя. Очите му механично преброиха патроните.
— Насочваш го към зет си и натискаш спусъка — рече Кърт. — Пистолетът ще свърши останалото…
Юри избухна в смях. Пръстът му се уви около спусъка, окото му се присви по посока на хладилника.
— Бум!
С широка усмивка свали оръжието и го остави на масичката.
Кърт и Стив едва забележимо се отпуснаха.
— В торбата има и още нещо — подхвърли Кърт.
— Така ли? — учуди се Юри и бръкна в книжната кесия. Ръката му се появи с някакво малко, увито в целофан пакетче, което изглеждаше пълно с черни косми. Ъглите на устата му започнаха да се разтягат в усмивка, сякаш беше свидетел на някаква шега. — Хей, какво е това?