Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Какъв късмет, Господи! — пропя тя на протяжния си ирландски акцент. — Господин „Винаги прав“ се появява точно в момента, в който вече съм закъсняла за поредното заседание на патолозите! На всичкото отгоре изглежда нетърпелив и изпълнен с желание за работа…
Смях изпълни просторното помещение.
Джак и колегата му по стая Чет бяха единствените ергени сред медицинския състав. Морийн пък ръководеше лабораторията по хистология, в която работеха само жени и това беше повод за непрекъснати закачки. На всичкото отгоре бяха на един и същ етаж и контактуваха почти непрекъснато.
— Аз няма да ходя на заседание и съм готова за доктор Джак! — обади се една от лаборантките. Стаята се разтърси от нов смях.
Джак отвори чантата си и извади кожната проба на Кони.
— О, не — простена с престорено разочарование Морийн. — Визитата съвсем не е от куртоазия!
— Днес ще ви моля за хвърлите едно око на тази кожа, но утре съм на ваше разположение — усмихна се обещаващо Джак.
— Чухте ли това, момичета? — подвикна Морийн. Отговори й хор от утвърдителни възклицания. Морийн пое епруветката с пробата и я подаде на лаборантката до себе си.
— Считай, че работата е свършена — увери го тя. — Какви анализи искаш?
— Обичайните — сви рамене той. — Искам да се уверя, че патологията се дължи на травма, а не на инфекция.
— За кога?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Защо ли питам? — направи страдалческа гримаса Морийн.
Джак излезе от хистологическата лаборатория и тръгна по коридора. В кабинета на Лори светеше. Той предпазливо надникна през открехнатата врата. Лори и Лу седяха един срещу друг, но гледаха в различни посоки. Веднага личеше, че атмосферата е напрегната.
— Вглъбявате ли се? — подхвърли с усмивка Джак.
Двамата едновременно се извърнаха към вратата. Лори изглеждаше доста ядосана.
— Аха, ето го и съучастникът! — остро рече тя.
— Предавам се! — вдигна ръце Джак. — Но в какво престъпление съм обвинен?
— Казах й за Пол Сътърланд — унило промърмори Лу. — Казах още, че и ти знаеш…
— Ясно — кимна Джак. — И както виждам, пак вестоносецът е виновен…
— Само не започвай да го защищаваш! — рязко рече Лори. — Той няма право да шпионира хората и толкоз! Никой не го е молил!
— Предполагам, че е така — кимна Джак. — Но при създалите се обстоятелства би трябвало да знаеш с какво се занимава бъдещият ти съпруг, нали?
— Какво означава „занимава се“? — избухна Лори. — Какво по дяволите искаш да внушиш?
— Казах и само за притежанието на кокаин — побърза да уточни Лу.
— А — сепна се Джак и с мъка преглътна топката, появила се внезапно в гърлото му.
— Ако намекваш, че Пол се занимава с наркотици, дълбоко грешиш! — продължаваше да се гневи Лори.
— Може ли да вляза? — попита Джак, който все още стоеше на прага.
— Какво чакаш още? — сопнато рече Лори. — И се изразявай по-ясно!
Джак придърпа един стол и седна редом с Лу. Погледна Лори право в очите, помълча малко, после каза:
— Пол Сътърленд е търговец на оръжие.
Синьозелените очи на Лори изпуснаха ослепителни мълнии.
— Откъде знаеш това?
Гласът й беше изгубил малка част от остротата си.
— Лу го откри едновременно с присъдата за притежание на кокаин.
Лу само кимна с глава, неспособен да я погледне в очите.
— Че какво от това? — попита Лори, правейки отчаяни опити да прозвучи небрежно. — Какво ми пука, че Пол е търговец на оръжие?
Никой от двамата не отговори, просто защото я познаваха прекалено добре.
— Какъв вид оръжие? — попита след кратка пауза тя.
— За момента не знам — глухо отвърна Лу. — Но до 1994-та е внасял автомати АК–47, българско производство.
Кръвта бавно се оттегли от лицето на Лори.
— Ние с Лу доста се колебаехме дали да ти кажем — намеси се Джак. — Но решихме, че така или иначе ти трябва да знаеш това, особено като знаем отношението ти към легалното притежание на оръжие.
Лори кимна, въздъхна и отмести очи. Не се разбра дали е ядосана, тъжна, или пък и двете заедно. След едно доста проточило се мълчание тя вдигна глава и каза:
— Благодаря, че изпълнихте гражданския си дълг, господа. Но сега ще ви помоля да ме извините, тъй като съм претрупана с работа.
Двамата приятели се спогледаха и станаха на крака. Почти едновременно прибраха столовете си до стената, казаха довиждане и се оттеглиха. Лори дори не ги погледна, забила нос в най-горната папка от купчината пред себе си.
Проговориха си едва когато влязоха в канцеларията на Джак.
— Готвех се да те поздравя за куража изобщо да разговаряш с Лори — процеди Джак. — Но после разбрах, че все пак си успял да ми прехвърлиш топката по най-важния въпрос…