Вектор

— Когато решите — отвърна Юри. — Аз ще бъда готов.

— Отлично. Вероятно ще дойдем малко след мръкване. Ще донеса едно огнеупорно куфарче за инструменти, такива в пожарната има цял куп. Дълго е около седемдесет сантиметра, широко и високо двадесетина. Мислиш ли, че ще бъде достатъчно за кренвиршите?

— Повече от достатъчно — кимна Юри. — Стига да си убеден, че вътре няма остри ръбове. Преди да сложим кренвиршите вътре, ще ги увием в дебела хавлия…

— Това звучи разумно — кимна Кърт и бавно отдаде чест. Юри му отвърна със сериозно лице.

Двамата приятели излязоха навън и тръгнаха по пътечката. Зад гърбовете им се разнесе остро изщракване. Юри залостваше вратата.

— Е, какво ще кажеш? — промърмори Кърт докато даваше контакт.

— Окуражен съм — замислено отвърна Стив. — Отначало беше нервен и това ме настрои скептично… Помислих си, че ще се опъне за антракса, или че ще поиска приоритет на Сентрал Парк пред федералната сграда.

— И на мен ми минаха подобни мисли — призна Кърт. — Но после всичко се подреди. Тоя тип май разбра, че и за него ще е най-добре ако операцията се проведе бързо и без повече протакане. Слава Богу, че решихме да го притиснем. Трябваше да го сторим още преди седмица, но това вече не е толкова важно. Важното е, че операцията ще бъде проведена. А това означава, че другия петък ще се отприщи адът!

— Доволен съм, че копелето прие нашите условия, но пак твърдя, че е шантаво — поклати глава Стив. — Не те ли хванаха нервите като измъкна пистолета?

— Малко — призна Кърт. — Но това се дължеше по-скоро на думите ти преди да влезем при него… Иначе размахваше патлака съвсем като хлапе. А когато си сложи брадата бях готов да припадна!

— Мисля, че идеята ти за писмено документиране на производството на антракс наистина е гениална! — рече с уважение Стив.

— Гениално хрумване — кимна с лека усмивка Кърт и зави по авеню Оушъндрайв. — Дойде ми ей така, сякаш направо от небето. Ако всичко се развие добре, ние с положителност ще имаме желание и за други подобни операции…