Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Истински пробив е направен през лятото на 1946 г., когато Мередит Гарднър — аналитик в СРР, забелязва повторения в системата на някои съобщения. Криптографската система на НКВД използва кодова книга, в която думите и изразите се предават с цифри. Тези цифри отново са шифрирани с допълнителна техника, а именно с добавяне на произволни цифрови групи, взети от ШИФРОБЛОКЧЕТА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА. Те от своя страна се състоят от страници произволни цифри. Изпращачът или получателят на съобщението съответно добавя или премахва определени цифри от основния шифър. Да допуснем, че първата дума в съобщението е „атомен“ и че в книгата с кодовете й съответства числото 3856, а първата група в блокчето за еднократна употреба е 1349. Допълнителното шифроване се осъществява с добавянето на другата цифра — 1349, към 3856. Сумирането става по принципа „Фибоначи“ или метода на „китайската аритметика“, съгласно която числа, по-големи от 9, не се използват. Така думата „атомен“ получава следния вид: 4195.
Дешифрирано съобщение от Венона
Шифроблокчетата за еднократна употреба, използвани само веднъж, практически са неразгадаеми. Но в съветския криптографски център започват по някое време да дублират някои страници от блокчетата за еднократна употреба. Гарднър забелязва повторенията сред хилядите числови групи. Това повторение дава на американските декодировчици дългоочаквания пробив. Съветското дублиране на шифроблокчетата се случва рядко през 1942 г., но през 1943, както и през 1944 г., вече е система.
За да се проникне в системата с успех, аналитиците отначало трябва да идентифицират и да премахнат допълнителните числа, за да могат да работят над скрития код. Като разчитат на уменията и опита си, американските криптографи проникват в кодовите книги, които никога не са виждали. Някои от материалите от 1942–1943 г. не са разчетени чак до 1953–1954 г., когато е осъществен втори значителен криптоаналитичен пробив с помощта на най-обикновен анализ от доктор Самюъл Чу от АНС. След това в ръцете им попада и частично обгоряла съветска кодова книга.
През последните дни на Втората световна война екип на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, ръководен от подполковник Пол Неф, който работи по указания на Арлингтън хол, получава фотокопие на кодова книга, намерена в архива на външното министерство на Германия, който е бил в един от замъците в Саксония. Нацистите на свой ред са го получили от финландци, които са го взели от съветското консулство в Пецамо, Финландия, на 22 юни 1941 г. Офицери в консулството са успели да изгорят само част от архива, преди финландците да окупират сградата. Екипът на Неф получава копието от книгата само ден преди съветските окупационни сили да навлязат в района на замъка. Приблизително по същото време лейтенант Оливър Кърби, също свързан с Арлингтън хол, намира съветски криптографски материали в Шлезвиг, Германия. (И Неф, и Кърби по-късно стават водещи цивилни специалисти в АНС.)
Междувременно Гарднър успява да извлече първия свързан израз от съобщение на НКВД, изпратено от Ню Йорк за Москва на 10 август 1944 г. По-късен анализ показва, че съобщението се отнася за секретни действия в Латинска Америка. На 13 декември той успява да разчете съобщение за американската президентска кампания от 1944 г., а на 20 декември 1946 г. прониква в друго съобщение от 1944 г. и попада на нещо важно: списък на водещите учени, които работят над проекта за атомната бомба. В края на април или в началото на май Гарднър разчита 2 съобщения, изпратени през декември 1944 г., които показват, че някой от американския армейски Генерален щаб осигурява строго секретна информация на руснаците. (През 1995 г., когато започва огласяването на материалите от Венона, за тези 2 съобщения АНС казва само следното: „Въпросът за разсекретяването им се обсъжда.“)
Бригаден генерал Картър Кларк от Г–2, ключова фигура в операция МЕДЖИК, е изумен от това, което е видял след дешифрирането на материалите от Венона. Той споделя впечатленията си с ФБР, което от своя страна през октомври 1948 г. включва в операция Венона и специален агент Робърт Ламфиър. По-късно свои аналитици във Венона изпращат британците.