Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
— Няма нужда, ще постоим прави. Хайде, показвайте какво сте постигнали.
— Ама виж, Миша, колко добре изглежда Дана — зачурулика Лариса. — Съвсем друг човек, нали? И талията й се е очертала. Когато е с рокля, ти не виждаш нищо, виж я сега, когато е с трикото…
— Виждам, виждам. Не пречи на хората — промърмори той доволно.
Реших да не рискувам и пуснах по-бавна музика. Резултатът беше страхотен! Без нито една грешка, рязко, отчетливо и същевременно проточено, каквото трябва да е истинското танго. Браво, браво на нас!
Родителите бяха във възторг и силно заръкопляскаха.
— Трябва да повикаме майка ти — заяви Лариса Анатолиевна, — нека и тя види тази красота. Ще повикаме и Валентина, и всички, които са си вкъщи.
Погледнах Дана. Как й се вижда това предложение? Ще се уплаши ли? Ще се притесни ли? Но момичето, въодушевено от неочаквания успех, се съгласи да повтори концертния ни номер за широка публика.
Освен Анна Алексеевна у дома се оказаха Валентина Олеговна и Юля. Подозирах, че и Лена си е вкъщи, но кой знае защо нея не я повикаха. Впрочем на мен ми беше все едно. През изминалите няколко месеца чувствата ми не само бяха загубили силата си, но и почти избледняха. Тоест спомнях си, че някога съм бил влюбен, но нищо повече.
Второто изпълнение мина малко по-зле и аз разбирах защо: злобният поглед на Юля ни изгаряше и изпепеляваше, на краката ни сякаш бяха увиснали гири. Но пак беше прекрасно и ние спечелихме напълно заслужени аплодисменти.
— Решено — в края на юни Лановски има юбилей, организира голям прием, вече получихме покана — заяви татенцето. — Кани ни със семействата. Тъкмо и Тарас ще си бъде тук. Дана, и ти ще дойдеш. Ще танцуваш там и всички ще ахнат какво момиче си имам.
— Стига, татко — замънка Дана. — Това беше само за пред вас. Пред чужди хора няма да мога.
— Ами учи се, дотогава има цял месец и повече. Утре ще изпратя шивач да ти вземе мерки и да ти ушие рокля.
— Татко, недей, моля ти се. — От страх Дана беше готова да се разплаче. — Никъде няма да ходя.
— Глупости! Изглеждаш прекрасно и танцуваш страхотно.
Толкова ми дожаля за момичето, че реших да застана на негова страна.
— Михаил Олегович, там тя няма да има с кого да танцува, малко хора знаят аржентинското танго…
— Глупости! — прекъсна ме той. — Ще проверя предварително. Ако на приема на Лановски няма да има партньор за Дана, ти ще дойдеш с нас и ще танцуваш с нея.
Аха да отговоря нещо остро, в смисъл, че за ходене по приеми и танци не ми се плаща, но изведнъж улових пълния с омраза поглед на Юля. И реших друго.
— Разбира се, Михаил Олегович. С мен Дана ще се чувства по-спокойна, все пак ние ще можем да тренираме всеки ден, а е много важно да бъдеш с познат партньор.
— Е, вие продължавайте, работете — царствено разреши татенцето и отведе публиката, като ни остави сами с Дана.
Дана стоеше оклюмана, почти прегърбена.
— Не бой се — казах ласкаво. — С мен няма страшно. И после, рано е да се разстройваш, има много време дотогава.
— Ще ми се подиграват — упорито каза момичето.
— Никой няма да ти се подиграва, давам ти честната си дума. Че на какво ще се подиграват? Излиза човек и прави нещо, което никой от тях не умее. И то го прави добре, леко, уверено, бляскаво. На какво ще се подиграват?
— Ами ако не го направя както трябва? Ами ако се препъна и разваля всичко? Ще излезе, че като последна глупачка…
— Е, за да не се препънеш, ще танцуваме всеки ден, докато направим всички движения напълно автоматични. Знаеш ли колко много работа ще свършим за един месец? Охо!
С една дума, убедих я.
А няколко дни по-късно ме озадачи един факт. И то неприятен факт. Дана започна да пълнее. Тоест отначало спря да отслабва, теглото й не помръдваше, после наддаде двеста грама, после половин кило. Грабнах талмуда и започнах внимателно да преглеждам записките си от осемте месеца — именно толкова бях работил с Дана. Съпоставях храненето, режима на поемане на течности, натоварването и нищо не разбирах. През тези месеци теглото стабилно бе намалявало, а на моменти, увеличението е ставало изключително за сметка на течностите — когато момичето бе хапвало нещо солено, но още на следващия ден, след изобилно поемане на течности формата се е възвръщала. А сега килограмите не спадаха, напротив — покачваха се, макар че домашната помощница Нина продължаваше да готви само позволените неща. Нищо не разбирах.