Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Ще кацна, за да видя какво искат — рече Петикин.
— Ако го сторите, ще ви струва много скъпо — спокойно и без сянка от притеснение отвърна Ракоци. — Моля ви да вземете курс към Техеран, като не забравите да кацнете в Бандар-е Пахлави.
— Как е истинското ви име?
— Смит.
Петикин не настоя повече, направи един кръг над базата и пое над пътя за прохода, който криволичеше в югоизточна посока. Вече знаеше, че трябва внимателно да изчисли времето, тъй като някъде по пътя положително щеше да му се удаде благоприятна възможност.
15
Техеран: 8,30 сутринта.
Том Локхарт промъкваше стария си ситроен сред развалините от нощните боеве, опитвайки се да поддържа посока към Галег Морги. Утрото беше мрачно и мразовито и той вече закъсняваше, макар да беше тръгнал още на зазоряване.
Минаваше край трупове, над които виеха оплаквачки, край изгорелите скелети на коли и камиони, които още пушеха. По улиците все още се трупаха въоръжени мъже, имаше барикади и той беше принуден да заобикаля отдалеч. Вече почти всички мъже носеха зелените ленти на Хомейни; освен тях по улиците почти не се мяркаха хора. Непрекъснато го задминаваха полицейски автомобили, които свиреха с клаксоните си да им даде път и го ругаеха. Той също ругаеше, забравил, че ако стигне летището, ще трябва да се изправи пред нова дилема.
Рязко нави волана, за да избегне някаква летяща срещу него в забраненото платно кола. После пое въздух и отправи една сочна ругатня към Техеран, Иран, генерал Валик и всички останали, но от това не му стана по-леко.
Небето над главата му беше мръсносиво, в колата беше студено. Никак не му се искаше да напусне топлото си легло и останалата в него Шаразад, въпреки това се надигна още при първото иззвъняване на будилника.
— Нали нямаше да заминаваш, скъпи? — промърмори сънено Шаразад. — Нали каза, че ще тръгнеш утре?
— Мисля, че ще се наложи да направя един извънреден полет — отвърна той. — Валик го поиска, но първо трябва да се видя с Мак. Ако тръгна, ще отсъствам само няколко дни. Ти спи, скъпа.
Избръсна се, облече се набързо, изпи чашка кафе и излезе. Навън беше още тъмно, леденият въздух беше пропит с миризма на изгоряло. Някъде далеч се водеха боеве, тракането на автоматите се чуваше съвсем ясно. Изведнъж го обзе тежко предчувствие.
Макайвър живееше само на няколко преки от дома му. Локхарт се изненада, като го завари напълно облечен.
— Здравей, Том, влизай. Разрешението за полета дойде чак след полунощ, донесоха го на ръка. Валик наистина има власт, защото аз бях сигурен, че никога няма да го получим. Искаш ли кафе?
— Благодаря. Ти снощи видя ли се с него?
— Да — отвърна Макайвър и го поведе към кухнята. Кафето изпускаше приятен аромат; от Джени, Паула и Ногър Лейн нямаше следа. Макайвър напълни чашата му.
— Валик каза, че е говорил с теб и ти си приел да извършиш чартъра.
— Казах му, че ще го изпълня, след като разговарям с теб и след като получим разрешението — изръмжа Локхарт. — Къде е Ногър?
— Изпратих го у тях; снощи отмених дежурството му. Все още е разстроен.
— Представям си. А какво стана с момичето, Паула?
— Спи тук, в гостната. Полетът на „Алиталия“ все още не е разрешен, може би ще го пуснат днес. Снощи се отби Джордж Толбът от посолството. Чул, че летището било прочистено от бунтовници, и днес, с малко късмет, може би ще бъдат разрешени няколко излитания и кацания.
Локхарт кимна и замислено промълви:
— В крайна сметка Бахтияр може би ще се справи с положението.
— Да се надяваме. Сутринта Би Би Си съобщи, че Дошан Тапе продължава да се намира в ръцете на Хомейни, плътно обкръжено от Безсмъртните.
Локхарт си представи Шаразад сред бунтовниците и потръпна. Поне му беше обещала да не ходи вече там.
— Толбът каза ли нещо за преврат? — попита той.
— Само слухове, според които Картър се обявил против подобно разрешение. Но ако аз съм ирански генерал, няма да се колебая нито миг. Толбът е на същото мнение и счита, че преврат ще има до три дни, тъй като бунтарите завземат все повече оръжие.