Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Харди отиде в банята и наплиска малко лицето си с надеждата това да противодейства на гаденето, което изпитваше, остатък от спора му с Глицки. Чувстваше се тъй, сякаш беше погълнал камък. Когато се върна, децата нагъваха пица в кухнята, на видеото се въртеше някакъв екшън и звукът бе нарочно увеличен.
Във всекидневната Ан и Ерик бяха заели своите неутрални ъгли и сега седяха мълчаливо, очаквайки Харди, като дори не се гледаха.
Понечи да седне на старото си място на дивана, до Ан, но реши, че това може да създаде впечатлението, че взема нейната страна, затова остана прав до пълната с пепел и боклуци камина.
— И двамата постъпвате правилно — започна той. — Знам, че е трудно. — Погледна единия, после другия. И двамата очевидно още бяха напушени. После продължи: — Занимавам се с този случай вече от седмица, но все още има прекалено много неща, които не знам. Трябва да поговорим заедно за това. Кой би могъл да убие господин Маркъм?
Ан прие това като встъпление и без да губи време, хвана бика за рогата.
— Добре. Чух адвоката ти да ми казва, че не си го извършил, Ерик. Ето, имаш още една възможност. Защо сам не ми го кажеш?
Той обърна глава към нея, после я поклати с отвращение и умора, изгледа я безизразно и унило и отговори съвършено безстрастно.
— Майната ти.
— Виждате ли?! — избухна тя към Харди. — Ето го. Това е той. Такъв е в действителност.
Кенсинг стана от стола си и се доближи до нея, а гласът му беше сведен до пронизващ шепот, за да не чуят децата.
— Изобщо вече нямаш представа кой съм аз. Писна ми от твоите глупости. Дали аз съм убил Тим, за бога? Вървете на майната си и ти, и всичко това.
— Ерик! — започна Харди.
Но сега клиентът му се обърна към него.
— Не съм длъжен да слушам всичко това отново, нали? С нея не може да се получи. Сам виждате — тя се държи ирационално и заплашително. Махам се оттук и вземам децата с мен.
— Да не си ги докоснал повече!
Ан използваше патерици заради навехнатия си глезен, но когато се налагаше, можеше да се движи много бързо и без тях. Тя застана на входа към коридора, препречвайки пътя на Кенсинг, преди той да стори и три крачки.
Харди също се придвижи по най-бързия начин, заставайки помежду им. За миг му се стори, че той и клиентът му ще стигнат до стълкновение.
— Разкарай се от пътя ми, Диз.
— Няма да стане — възрази Харди. — Предизвикваш ли ме?
— Ти не ме предизвиквай.
— Виждате ли? — намеси се Ан. — Така беше в събота. Така направи тогава!
— Нищо не съм направил в събота! — Той посочи към нея през рамото на Харди. — Ти искаш да говорим за проблема тук? Искаш да говорим за опасността за децата, да говорим за разрив? — После заговори направо на нея. — Наистина ли мислиш, че съм в състояние да убия някого? Хайде стига, Ан. Цял живот съм спасявал човешки живот. А ти ме заключваш навън, пищиш, че може би съм дошъл да убия собствените си деца? Това си е истинска лудост. Това е направо безумие, което ме плаши.
Харди трябваше да намери начин да се намеси, иначе разговорът щеше да свърши, преди да е започнал.
— Понеже спомена за уплаха, била е уплашена, Ерик.
— Няма за какво да се плаши от мен. Никога с нищо не съм я наранил. Ако не знае това… — Той премести погледа си от Харди към нея, сега собствената му болка изплува в гласа му: — Какво ти се върти в главата, Ан? Какво ти става? — Накрая тонът му премина в молба. — Бих ли могъл да нараня дете? Някое от моите деца? Как бих могъл да направя това?
Ан дишаше тежко, поемаше си дъх на пресекулки, бързо, дълбоко.
— Когато от полицията ми казаха, аз просто… Хвана ме страх… Не съм… — Харди си помисли, че отново ще се разхълца, но този път тя се овладя. — Не знаех какво да мисля, Ерик. Не можеш ли да разбереш това? Обичах Тим, а той бе мъртъв. Не бях спала два дни. Толкова се страхувах.
— От мен? Как е възможно да се страхуваш от мен?
Сега тя го молеше за разбиране.
— Просто се страхувах, това е. От всичко. — Гласът ѝ притихна. — Не исках да правя отново грешка и, разбира се, точно това направих.
Това беше най-близкото до извинение признание, което Кенсинг щеше да получи. Харди разбра това и се възползва от момента.
— Защо да не поседнем?
— Рос влезе ли? — попита Харди. — Трябва да е било минути преди да изгаснат мониторите.
— Може и да е влязъл. Можел е да го направи. Просто не знам.
— А ти къде си бил тогава? — Гневът на Ан не беше преминал напълно. — Мислех, че си бил на етажа. Не е толкова голям. Как може да не знаеш?