Отсенки от себе си
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Artline
- ISBN: 978-619-193-088-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отсенки от себе си». Краткое содержание книги:
— О, Хармонийо — прошепна Уакс. — Ти работиш с нея.
— По-скоро сме яхнали бурята — каза Едуорн. — Лично аз с удоволствие бих погледал как залавяш създанието. Това може да повали някои от съперниците ми и ще ми даде шанс да предложа на Котерията нещо нечувано и от моя страна. Но няма да ти помогна, племеннико. Може би така трябва да се развият събитията.
— Как можеш да постъпваш така? — попита Уакс. — Просто ще си стоиш и ще гледаш пожарищата?
— Пепелта е отлична тор — каза Едуорн.
— Освен ако не се натрупа толкова високо, че да задуши всичко.
Устните на Едуорн се превърнаха в плътна черта:
— Ти си късоглед и самонадеян. Още като млад си беше такъв. Но все пак те обичам, племеннико. Смятам за признак на тази своя любов, че досега не съм наредил да те убият. Все още се надявам да видиш, че ние не сме твой враг. Ние сме крадците и негодниците на съвремието, които един ден ще бъдат славени като герои. Мъжете и жените, които ще променят света, защото… как го каза?… такива трябва да бъдем, за да оцелеем.
— А сестра ми? — попита Уакс. — Нима е част от плана ти за оцеляване това, че я държиш в плен?
— Всъщност да — заяви Едуорн, като го погледна право в очите. — Защото не се съмнявам, че един ден ще трябва да я използвам срещу теб. Убий ме и сестра ти умира, Уаксилий — той отново почука по тавана под кочияша. Каретата забави и спря. — Бягай сега — каза Едуорн. — Върви да си играеш на войниче и се преструвай, че нямаше да избиеш цялото обкръжение на Оцелелия, ако живееше под управлението на Лорд-Владетеля. Преструвай се, че замина за Дивите земи, за да откриеш там справедливостта, а не защото осъзна, че животът в града е прекалено труден за теб.
Седяха в смълчаната, неподвижна карета. Уакс не мърдаше, макар че очите на Едуорн отскочиха към кобура на рамото му, сякаш очакваше от него да извади оръжието. Можеше. Можеше да застреля този човек още сега. И преди беше нарушавал дадени обещания, пред по-добри хора от чичо си.
Убий ме и сестра ти умира…
Уакс изрита вратата.
— Ще отида да се разправя с тази кандра, но знай, че няма да забравя за теб, чичо. Някой ден ще откриеш, че стоя зад теб, опрял пистолет в главата ти, и внезапно, и ужасено ще осъзнаеш, че не е останало нищо, което да те опази.
— Нямам търпение! — обяви Едуорн. — Ако този ден не настъпи преди идното лято, можеш да ми гостуваш на вечеря за Мейруедър. Ще приготвим пълнено прасе в твоя чест.
Уакс изръмжа тихо, но излезе от каретата и затръшна вратата.
18
Мараси беше прекарала голяма част от съзнателния си живот в подготовка да стане адвокат, а майка и имаше желанието някой ден дъщеря и да намери пътя си и в политиката. Мараси изостави желанието да се реализира в политиката още като съвсем млада и наскоро беше изоставила адвокатите. Работата бе там, че тези професии имаха един важен недостатък: бяха изцяло населени с адвокати и политици.
Въпреки най-доброто си желание, откриваше, че сега е попаднала в стая, пълна със същите тези хора. Губернатор Инейт стоеше до камината в частния си кабинет, отпуснал ръка върху полицата над нея. Пред него бяха подредени мъжете и жените от изпълнителния му състав, надъхана група, която не изглеждаше чак толкова посърнала от работа, колкото констаблите и телохранителите, призовани да се явят на служба в средата на нощта.
Всъщност демонстрираха енергичност, докато обсъждаха кризата. Думите им се изсипваха една след друга в надпреварата да изкажат мнение като деца, жадуващи родителско одобрение. Мараси стоеше до прозореца — където я бе сложил губернаторът, с обещанието, че после ще поговори с нея. Така че чакаше, слушаше и внимателно си водеше бележки. Ако кандрата беше сред тях, Мараси се съмняваше, че случайно изпусната дума би била достатъчна да разпознаят
Кървящата, но това изглеждаше като най-подходящата употреба на времето и, тъй като така или иначе не можеше да мърда никъде.
— Всичко ще се размине — повтори градският санитарен директор. Беше адвокат, преминал програмата, завършена и от нея, но преди доста години. Мараси не беше сигурна защо му е юридическа степен, за да управлява градската канализация. — Реп, взимаш нещата твърде на сериозно.
— Взимам твърде на сериозно покушението срещу живота ми? — попита Инейт. — Нападение, което отне живота на един от дългогодишните ми приятели?
Това накара стаята да се смълчи, а санитарният директор отстъпи назад с изчервено лице. Инейт беше сменил окървавената си риза, но Мараси знаеше, че всички са го видели в нея, преди да го направи. По-скоро си мислеше, че е отложил преобличането, докато не са го огледали добре.