Отсенки от себе си

— Ще се постарая — каза Уакс и се обърна, щом един лакей надникна в коридора и се приближи със сребърен поднос, на който имаше визитка.

— Лорд Ладриан? — попита лакеят, като му поднесе визитката. — Каретата ви пристигна.

— Карета? — попита Уейн. По време на преследвания Уакс обикновено беше изцяло в режим „полет през града като покварен лешояд“. Защо му беше притрябвала карета?

Уакс взе визитката от подноса, след което кимна и си пое дълбоко дъх:

— Благодаря — той се обърна към Уейн и МеЛаан: — Пазете живота на губернатора. Ако открия нещо, ще ви изпратя вест.

— Какво има в каретата? — попита Уейн.

— Веднага щом пристигнах в имението, изпратих запитване — каза Уакс. — В града има един човек, който може и да знае какво е намислила Кървящата — лицето на Уакс беше замръзнало в мрачно изражение.

А, разбира се, помисли си Уейн. Той потупа Уакс по рамото. Срещата нямаше да бъде приятна.

— Кой? — попита МеЛаан, като гледаше ту Уейн, ту Уакс. — За какво говорите?

— Чувала ли си някога — произнесе Уакс — за група, наречена Котерията?

Уакс откри, че чичо му го очаква, удобно настанен във вътрешността на каретата. Нямаше телохранители. Кочияшът дори не поиска оръжията на Уакс, когато спря пред вратата. Да влезе във връзка с чичо си беше лесно; тефтерчето с часове за срещи изброяваше няколко от банковите кутии на Едуорн, регистрирани под фалшиви имена. След като назначи охрана при една от кутиите в продължение на седмица, Уакс беше открил вътре писмо с предложението да опита нещо друго.

Беше оставил вътре свое писмо. Което беше последвано от още едно, адресирано до него. В писмата никога не се казваше нещо полезно и Уакс за малко да се побърка, докато се опитваше да отгатне как се появяват. Но Едуорн сякаш знаеше съвсем точно кога пристигат новите от Уакс.

Уакс си пое дълбоко дъх и се покатери в каретата. Едуорн беше набит мъж, с подчертана, добре подстригана брада, костюм с чудесна кройка и толкова тънко и тясно шалче, че изглеждаше като разхлабена в края на дълга нощ папийонка. Ръцете на мъжа бяха отпуснати небрежно върху орнаментираната топка на бастун, а на лицето му имаше широка усмивка.

— Племеннико! — възкликна той, докато Уакс се настаняваше на мястото си. — Не можеш да си представиш радостта ми, когато получих бележката от теб, а и заради обещанието в нея, че няма да правиш опити да ме арестуваш. Колко мило! Веднага дойдох; имам чувството, че напоследък сме се отчуждили.

— Отчуждили? Опита да ме убиеш.

— А ти опита да върнеш услугата! — каза Едуорн и почука с бастуна си по тавана, за да накара каретата да се раздвижи. — И все пак — ето че и двамата седим сега тук, живи и здрави. Не виждам причина да се държим враждебно. Вярно е, че сме съперници, но си оставаме семейство.

— Ти си престъпник, чичо — каза Уакс. — Като се имат предвид нещата, които си сторил, не изпитвам особено голяма семейна съпричастност.