Плячката [bg]

Клеър започва да се мъчи да ме закачи към двойния делтапланер.

— Не, Клеър. Бен отлита. Заедно със Сиси.

— Няма начин — отвръща Клеър. — Определено е да сте вие двамата със Сиси.

— Няма да губя време за спорове — виквам. Приближавам лице към нейното докато очите ни не се озовават на едно ниво. — Аз оставам. Бен и Сиси ще отлетят.

— Нека ви кажа какво ще предприеме Сиси — намесва се Сиси. — Сиси ще се върне при влака. Няма да изоставя момчетата.

Крепостната стена започва да вибрира. Вълна здрачници пищят от полето.

— Джийн трябва да тръгне! — крещи Клеър. — Учения каза…

Издрънчаване на метал. Сиси е измъкнала един кинжал и го опира в гърлото на Клеър.

— Прикрепи се с каишите.

Клеър осъзнава, че няма смисъл да се дърпа. Закача се, а Сиси я наблюдава отблизо. После прибира кинжала и сграбчва Бен.

— Сиси! — проплаква той.

— Бен — произнася тя и го завързва, а после вдига ципа на якето му. — Ще те открием. — Свързва две куки. — В добри ръце си; Клеър ще те отведе до Обетованата земя.

— Не ме оставяй — моли Бен с треперещи устни, а по бузите му започват да се стичат сълзи.

Около нас се разнася бучене.

— Тръгвайте веднага! — настоявам. — Почти до нас са.

Сиси бързо прегръща Бен. По лицето й са размазани сълзите му, когато се отдръпва от него.

— Вървете! — крясва към Клеър.

И ето, че поемат напред, изминават дължината на крепостната стена, а краката им се движат бързо. В края на пътеката телата им политат отвъд стената. Потъват зад нея и са извън полезрението ни, но секунда по-късно набират височина и се понасят в нощното небе, делтапланерът полита надалече от планината. Виждам косата на Бен да се вее от вятъра, а ръцете му са сковани от страх. Носят се гладко, Клеър държи нещата под контрол, пътуват на изток.

— Трябва да се качим на влака — заявявам и се оглеждам за начин да се измъкнем.

Воят на здрачниците идва все по-отблизо. Придвижват се по полето и се катерят нагоре по крепостната стена.

Сиси се обръща към мен бавно и преднамерено. Нещо в погледа й забавя всичко случващо се около нас и за първи път от завръщането ми в Мисията ние наистина се поглеждаме един друг. Очите й представляват преливащи от влага извори, въпреки че на устните й се прокрадва тъжна, но смела усмивка.

— Мисля, че и двамата сме наясно, Джийн. Това е краят.

Здрачници — бледи и голи като новородени плъхове — превземат крепостната от всички страни. Обградени сме. Започналият преди толкова много дни лов почти завършва за тях.

Сиси освобождава от калъфите им два кинжала и ми подава единия.