Плячката [bg]

Очите на Ашли Джун пробягват през мен и погледът й се насочва над рамото ми.

От тъмните сенки на една къща е изникнала друга здрачница. Прехласната е от желание, докато се наглася, за да ме атакува. Прикляка ниско и се придвижва напред също като рак с крака и ръце, които се впиват в земята, подобно на клещи.

Ашли Джун вдига глава от шията на Сиси, а от брадичката й капе кръв. Изръмжава към другата здрачница.

За части от секундата здрачницата превключва от тътрене на рак към спринтиране на пума. Към мен.

Докато отминава изгубилата съзнание Сиси, Ашли Джун протяга ръка и сграбчва дългата й развяна коса. Чувам как корените са изтръгнати от кожата на скалпа. Краката на здрачницата се подкосяват и тя се строполява на земята. Ашли Джун е отгоре й, преди да е успяла да се изправи. Приклекнала върху тялото на другата здрачница, тя снижава лицето си, докато носът й почти докосва този на здрачницата. Изръмжава, челюстите й се разтварят широко и разкриват дългите й остри като бръсначи зъби. Здрачницата изръмжава в отговор, сключила е вежди разярено. Но също и уплашено. Прави опит да захапе Ашли Джун.

Ашли Джун дърпа главата й назад, за да избегне контакта със зъбите й. После с едно гладко и мощно движение запраша здрачницата към другия край на площада. Здрачницата полита тромаво във въздуха. Горната част на тялото й се блъска в прозореца на една къща, а краката се удрят в стената. Виси просната наполовина вътре и наполовина навън.

Ашли Джун насочва вниманието си към мен. Гърдите й се повдигат учестено. Погледът в изумрудените й очи е ясен и свиреп и същевременно излъчва някаква мекота, съдържа въпрос и копнеж.

Отстъпвам крачка назад.

Неочаквано другата здрачница я блъска в гръб, от нея стърчат парчета стъкло. Падат едновременно и се превръщат в топка от зъби и нокти, докато съскат и се нападат една друга.

Използвам тези скъпоценни няколко секунди да изприпкам до Сиси. Очите й са затворени; мълви неразбираеми срички. Вдигам я на ръце и затичвам. Пренебрегвам звука от битката на Ашли Джун с другата здрачница, носещ се зад гърба ми. Не обръщам внимание и на умората в краката ми, а просто цепя през полето, което лежи от другата страна на селото, игнорирам дори звука от потеглянето на влака от гарата. Пренебрегвам шумното трополене, което ми е ясно, че ме приближава, че ордите, идващи от офиса на Кругман ме настигат. И най-важното, пренебрегвам излъчваната от Сиси топлина, потта, която се лее по лицето й, пепелявата бледност на лицето й. Не взимам под внимание факта, че тя започва да се преобразява. Превръща се в една от тях в самите ми ръце.

От устните ми се откъсват звуци, трупали се скрити в мен с години, през целия ми живот, клокочещи сподавени звуци, предизвикани от мъка. Изливат се от мен като потоп, изтъкан от ярост и това е нещо повече от стичащите се по лицето ми сълзи, повече от млечната киселина, която бушува в мускулите ми.