Плячката [bg]

Джейкъб скача от последния вагон и дотичва при нас с Епап. Премята ръката ми върху рамото си и ме тегли.

— Хайде, Джийн. Хайде, помогни ни.

— Пуснете ме — казвам. — Няма време. — Прав съм и те го знаят. Никога няма да се доберем до влака. Не и като ги бавя с тежестта си; здрачниците ще стигнат до нас първи.

Внезапно Джейкъб ме пуска и затичва напред.

— Продължавай, не спирай. Качи се на влака — крясва. Навежда се и вдига един маркуч от перона. Докато го отминаваме, виждам, че натиска бутона на генератора. Той зажужава и се събужда за живот. От него бликва силна струя вода.

Здрачниците се изкачват по стъпалата към перона. В този момент Джейкъб насочва маркуча към тях. Водата облива обезобразените им тела. Плътта им — частично разтопена и станала податлива заради по-ранното им излагане на слънце — пада от костите им за секунди и бликва в мокра експлозия. Дори скелетната им структура не е пощадена. Струята вода разтрошава костите им и запраща късове от тях във въздуха. Здрачниците се превръщат в облак от кости и плът. Джейкъб пуска маркуча и дотичва до нас.

В следващия момент се препъва в друг маркуч. Пльосва се на земята.

По стълбите се появяват трима здрачници. След секунда се мятат върху него.

— Не! — крещи Епап. Пуска ме на платформата. Прескача един голям контейнер и сграбчва маркуч, но тримата здрачници вече са се скупчили над тялото на Джейкъб, забиват зъби в шията и бедрото му, а миглите им пърхат от възторг. Епап пуска водата. След секунди здрачниците се разпадат. Той изтичва до Джейкъб, вдига го и го мята на рамо. Не поглежда, за да провери какви са нараняванията, за които знае, че са били нанесени.

Междувременно аз съм събрал достатъчно сили, че да се изправя на крака и да изритам маркуча на перона, защото би могъл да препъне приближаващия Епап. Той се изравнява с мен и заедно затичваме след влака.

Чувствам топлината, която се излъчва на талази от Джейкъб. Дори без да поглеждам към него, знам, че се преобразява, при това бързо. Ухапан и инфектиран от трима здрачници той ще преживее преобразяването изключително скорошно.

— По-бързо! Влакът потегля! — крещи Дейвид, който е увиснал от последния вагон.

Страхът инжектира и двама ни с Епап с доза адреналин. Втурваме се към него с удвоени сили. Когато достигаме до позиция, в която сме равни с влака, Дейвид подава ръка през още отворените врати. Изтегля вътре Епап и Джейкъб, а после мен и ние всички се строполяваме на пода на вагона. Сиси лежи близо до нас, все още в безсъзнание. Заобиколена е от група коленичили момичета от селото. Момичето с луничките ме поглежда, а след това хвърля изпълнен с паника поглед към здрачниците, които ни преследват.