Плячката [bg]

Ние започваме да се оттегляме по коридора.

— Защото определено се надявам, че не се опитвате да се спасите като се качите на влака — добавя Кругман.

Спирам. Сиси ме дърпа за ръката, но има нещо в тона на Кругман…

— Тъй като това би означавало да скочите от тигана в огъня — отбелязва. — Всъщност… — продължава, като някак знае, че е спечелил пълното ми внимание — във вулканичен ров, пълен с кипяща лава, би било по-точно казано. — Подсмихва се сам на себе си.

— Какво имаш предвид? — питам.

— Джийн! — произнася Сиси.

— Не, почакай — казвам. После заявявам с повишен тон: — Тръгваме незабавно.

— Изборът е ваш — отвръща Кругман отегчен, както винаги. — Само ще отложите неизбежното.

Сиси отново дръпва ръката ми. И за пореден път аз я отблъсквам. Обръщам се към Кругман.

— Прекалено стар и дебел си, че да се добереш до влака; не искаш и ние да се измъкнем. Просто се опитваш да ни забавиш.

— А вие продължавате да стоите ли стоите тук. — Той се завърта на креслото си, а очите му са насълзени и кървясали. Усмихва се тъжно и потърква издутия си тумбак.

— Невинаги съм бил толкова дебел — обяснява летаргично, като че твърде уморен да изтласква думите от устата си.

Смирението му и капитулацията пред предстоящото са онова, което ме стряска. Защото определено няма вид, че залага капан. Ако ни бави, то е защото желае да признае нещо.

Тази мисъл ме смразява.

— Мислиш, че влакът ще ни донесе сигурна смърт — заявявам. — Кажи ми защо.

— Джийн! Да вървим! — прозвучава настоятелно гласът на Сиси.

— Кажи ми защо влакът означава сигурна смърт — повтарям.

Кругман потропва с длани по подлакътниците, като че потупва гальовно главите на дечица.

— Наистина ли се налага да крещиш? Навън не се ли чуват достатъчно крясъци?

— Добре, тръгваме — обявявам и се завъртам.

— Не влакът е онова, което ще ви донесе сигурна смърт — произнася Кругман и думите му прозвучават с такава мразовита яснота, че за момент сякаш си е възвърнал уравновесеността. — А посоката. — После говорът му се свежда до мънкане. — Още смърт и писъци. Повече. Много повече.

— Кажи ни какво има в Цивилизацията?

Той се изкикотва.

— Ще отнеме време да обясня. Много време.

— Джийн, не се хващай на приказките му! Той просто иска да…

— Да ви спра да се качите на влака ли? — пита Кругман. — Тогава вървете. Хайде, вървете. Отправете се натам незабавно, драги мои. Не ме оставяйте да ви задържам. Не изпускайте училищния си автобус заради мен.

Приближавам до Кругман и первам чашата в ръката му. Тя прелита през стаята и се блъска в стената. Звукът го разтърсва; в очите му проблясва прояснено съзнание, преди отново да ги забули мъгла. Той отива до прозореца, а мракът отвън го обрамчва. Някъде под нас се разнася вик. Силата и близостта му са ужасяващи.