Пръстът, който те сочи [bg]

— Приятелю, ти напълно си се смахнал — заговорих ядосано, щом затворихме вратата зад нас. — Къде ти беше умът? Щом трябва, удовлетворявай религиозните си щения насаме. Да ги излагаш на показ и да се поставяш в опасност да попаднеш в затвора, когато се надяваш да получиш платен пост и да се ожениш, е чиста лудост.

— Аз не…

— Ама не, разбира се. Ти просто си се озовал сред квакерите, без да ги знаеш какви са, а изскочи през прозореца и хукна просто за да се раздвижиш.

— Не — отвърна той. — Бях там по свой избор с основателна причина.

— Няма причина, която да е достатъчно основателна!

— Отидох да поговоря с един човек. Да покажа, че може да ми се вярва.

— Защо?

— Защото все пак може и да не получа поста.

— Няма и да го получиш с такова поведение.

— Изслушай ме — изрече той умоляващо. — Гроув се опитва да се домогне до него и вече има подкрепата на няколко души от факултета, на които разчитах. А сега убеждава и ректора.

— Какво би могъл да му каже?

— Ами много просто: че той е стар и ерген, докато аз, естествено, ще се оженя и ще имам деца. В сравнение с мен неговите потребности ще са малки и една трета от годишния си доход ще дава на колежа.

— А има ли такова право?

— Има право да върши каквото пожелае, парите ще са негови. Разчита, че е по-добре да разполага с две трети от осемдесет лири годишно, отколкото с нищо. А Удуърд много се грижи за доходите на колежа.

— Не може ли и ти да предложиш същото?

— Не мога, разбира се — разгорещено отвърна той. — Искам да се оженя. А баща ѝ ще даде съгласие само ако получавам пълната сума. Ти как би постъпил на негово място, ако дойда и ти кажа, че ще дарявам една трета?

— Ами намери си друга жена — посъветвах го.

— Джак, тя ми харесва. Много добра партия ще е, ако получа поста.

— Разбирам затрудненията ти. Но не виждам защо заради тях трябва да скачаш от прозорци.

— Гроув не е подходящ за енорийски свещеник. Ще хвърли сянка върху Църквата, ще окаля доброто ѝ име. Отдавна съм наясно, но докато не се беше прицелил към поста, не ме засягаше.

— И все пак не разбирам.

— Той блудства, уверен съм в това. За срам на църквата и колежа се отдава на плътски удоволствия с прислужницата си. Това е позор! И ако лицемерието му бъде изобличено, колежът би изложил на риск репутацията си, давайки му поста. Исках да узная истината.

— На квакерско събрание? — попитах отново, невярващ на ушите си.

Историята започваше да изглежда все по-зле.

— Тази прислужница понякога посещава сбирките им и казват, че се ползвала с уважение сред тях по непонятни за мен причини — обясни той. — Казах си, че ако се появя там, ще ми се довери.

Боя се, че тук избухнах в смях.