Идеалната съпруга

Той сви рамене и я заобиколи.

— Знам. Просто си търсех дрехите.

— Разбира се. — Тя не му повярва нито за миг, но не можеше да го обвинява. Колкото и да искаше златото, мисълта да се потопи в прегръдките му още веднъж беше твърде изкушаваща.

Облякоха се бързо и излязоха от палатката. Слънцето вече надничаше над хоризонта. Сабрина стисна раздразнено зъби. Как така беше заспала?

— Аз ще отида да потърся храна. Ти подготви конете.

Заповедническият й тон го накара да повдигне вежди.

— Не съм служил в армията, но мога да разпозная една заповед, когато я чуя. — Той направи дълбок поклон. — На вашите заповеди, милейди.

Тя се изчерви леко, сбърчи нос и се отдалечи бързо. Той се засмя на себе си. Сабрина никога нямаше да престане да го удивява; сега пък издаваше заповеди, сякаш бе свикнала да командва цяла армия мъже.

Той погледна към огъня. Медисън и Ерик се бяха увили в одеялата си и спяха. Той мина покрай Медисън и спря, когато една ръка го улови за глезена.

— Тръгнали сте за златото, нали? — попита сънливо Мат.

Никълъс се отърси от ръката му и се ухили.

— Сабрина настоява.

— Ама че изненада — измърмори американецът. Никълъс се поколеба.

— Надявам се знаеш, че дори ако сами намерим златото, твоят дял е гарантиран. Твоето съдружие със Сабрина не се поставя под въпрос.

— Не мога да кажа, че те харесвам, но знам, че имаш чувство за чест. Нямам никакви съмнения относно моя дял. — Той се уви по-плътно в одеялото си. — Просто не знам какво ще кажа на сестра ти, когато открие, че е пропуснала това приключение.

Стомахът на Никълъс се сви, когато той си спомни за връзката на сестра си с американеца. Сега я признаваше поне пред себе си, въпреки че все още не я приемаше лесно. И все пак тази връзка бе факт и той нямаше голям избор. Уин отдавна бе преминала възрастта за женене и разполагаше със собствено, доста значително богатство. Той не можеше да направи нищо.

— Просто й кажи, че със Сабрина сме решили да се насладим сами на момента. Тя несъмнено ще реши, че това е много романтично.

Изпод одеялото се чу приглушен смях и Никълъс не можа да се въздържи да не се разсмее в отговор. Той направи една крачка, но Медисън се обади отново.

— Запомни какво ти казах, Уайлдууд — грижи се за нея. Тя ми е също толкова скъпа, колкото и сестра ти за теб. — Той въздъхна. — Не съм много доволен от избора й на съпруг. Както предполагам, че и ти не си доволен от избора на сестра ти на…

— На какво, Медисън? — попита студено Никълъс.

— На съпруг, ако ме приеме. Или на каквото иска. — Той замълча. — Аз я обичам, Уайлдууд.

Никълъс се ухили бавно. Тревогата за сестра му прерасна в задоволство, когато си представи как Уин щеше да разиграва американеца.

— В такъв случай те очаква също толкова хаос, колкото видях аз самият. — Той тръгна към конете, като се усмихваше доволно. — И ако имаш късмет, също толкова голямо удоволствие.