И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
В музей, като в музей…
XIII
Не знаех, когато четях книгите на Карл Май, какъв е бил той по народност. Във всеки случай, никога не ми беше минавало през ума, че не е американец, че не е роден и живял в прериите на Арканзас, които така добре описва, или пък че не се е спускал с индианците по Рио Гранде…
Карл Май е бил турист из Америка. Немец по произход. Даже тук, по неговите места, той не е известен… Той може да не е известен, но думи като трапер, прерия, томахавка, изрази като лулата на мира, географски понятия като Арканзас, Тенеси, Рио Гранде съм ги научил от него. Той, заедно с нашия Алеко, са първите мои водачи из Америка. Без тях тя не би била същата за мен, както и без нея, те не биха били същите…
Може ли да си представи читателят какви вълнения и мисли бродеха в душата ми, когато наближи денят да потегля за Ню Мексико, едно от местата, където днес живеят най-много индианци… Че ще се срещна с тях, че дори в приказка с тях мога да вляза… Още повече, като зная, че те са вече на изчезване, и като се съди по нашите вестници — са обречени на най-страшни изтезания от американците. Питах се, дали носят още пера по главата си, полуголи ли са, какви ли оръжия още висят на раменете им… Тръпнех пред мисълта, ще видя ли истинска индианка. Както съм се заплесвал по техните мургави и гъвкави тела… Да не говорим какви светове се задвижват покрай мен само при мисълта, че ще видя Рио Гранде…
Все ми се стискаше душата, като как ли изглеждат тези достойни синове на планините сега, смачкани, притиснати, подложени на унижения и унищожения от цивилизацията… Откак съм се научил да чета, този въпрос винаги ме е измъчвал — какъв й е зорът толкова на Америка, че така си е емнала индианците, и иска до крак да ги изтреби! И естественият отговор беше такъв, каквито бяха и много други. От злоба, от жестокост, от човеконенавист, които са присъщи на американския империализъм — този най-страшен враг на социализма и на прогресивното човечество… След това си пътуване в Америка, разбрах нещо много важно: никога и в нищо да не подценявам пропагандата. Пък била тя и най-елементарна, и най-вулгарна, каквато в много случаи беше нашата социалистическа пропаганда.
Пристигнахме късно през нощта в градчето Албакуерка, където е и летището на Ню Мексико. На това градче името много трудно го запомних. Наложи се да чакаме и рейс, а беше и много студено, та съвсем го ненавидях това градче. Рейсът дойде по едно време, натовари ни и започна едно дълго, нощно пътуване. Когато човек нощем пътува из Америка, много трудно може да разбере къде свършва градчето, къде започват фермите наоколо, къде отново идва град. Нощ, светлини, редки, но навсякъде, стар сравнително автобус, един веселяк испанец или латиноамериканец на кормилото си приказва с пътниците. Едни дремят, други си бърборят съседски… Аз също правя опит да дремя… Ала тия опити при мене, когато пътувам, винаги остават само опити… Гледам. Искам да запомня местата, покрай които минаваме. И не усещам, че се качваме нагоре, че отиваме с рейс към небето… Светлините по едно време зачестяват, стават червени и не светят, както светят светлини от лампи, ами се плъзнали по стени, по корнизи, по бордюрите на улиците, сякаш сме на писта за излитане на самолет… И няма висока сграда, всички стигат до покрива на рейса, но не по-нагоре…
— Къде сме? — питам… В Америка винаги трябва да питаш къде си…
— В Санта Фе — отвръщат ми…
Че такова нещо ли е Санта Фе?… Тия червени светлини, които са полазили по стените, да не са някакви нощни… Не изричам мисълта си, ала червеният цвят винаги е означавал публичен дом или нещо, което да прилича на него… Освен в нашите страни, където означаваше нещо съвсем друго…
Санта Фе… Сърцето на Ню Мексико. Хабер си нямам защо това градче — Санта Фе, все си го представях като някакъв много сладък курорт за големи баровци. Нещо като Маями, нещо като… Може би пък затова са тия червени светлини…
— Хотел «Индипендънт», моля… — Още трима се изтътрузват от рейсчето. Оставам само аз… Вървим по късите улици, гледам къщите и виждам, че без шега и измама, съм в град, какъвто никъде другаде не съществува…