Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Лорд Хатауей току-що беше влязъл в библиотеката. Той се втренчи в графа.
— И ти имаш наглостта да идваш в дома ми? — Той посочи към отворената врата. — Махай се оттук!
Керн отиде до вратата и я затвори.
— Не и преди да съм казал каквото имам да ти казвам.
— Вече каза достатъчно. Заради теб Хелън страда много. Заради теб тя се отдръпна от обществото, за да не бъде унижена пред очите на всички.
— Ще се погрижа всички да разберат, че вината за развалянето на годежа е само моя.
— Но няма да отнемеш мъката, която й причини! — Хатауей размаха юмрук. — Моли се тя бързо да осъзнае, че ще й бъде по-добре без теб.
— Да не би да намекваш за връзката ми с Изабел Дарлинг? — попита гневно графът.
— Много добре знаеш, че точно това имам предвид. Как си посмял да прелъстиш момиче, което се намираше под моята опека? Ти нямаш скрупули и чест.
Керн реши да го предизвика нарочно.
— Кажи ми защо толкова много те е грижа какво ще се случи с незаконната дъщеря на една курва?
Маркизът му обърна гръб и отиде да си налее чаша бренди.
— Аз бях отговорен за нея — подхвърли той през рамо. — Докато Изабел живееше тук, тя се държеше като дама…
Керн направи четири бързи крачки, изби чашата от ръката на маркиза и тя падна с трясък на пода.
— Изабел Дарлинг влезе в този дом с изнудване — каза хладно Керн. — Тя излъга Хелън и я накарала повярва, че е нейна братовчедка. И след всичко това ти й предлагаш пет хиляди фунта в случай, че се омъжи за джентълмен. Искам да знам защо.
Хатауей отвърна поглед.
— Нямам какво да ти кажа. Вече сме обсъждали това.
Керн сграбчи маркиза за реверите и го блъсна в една полица за книги. Няколко тома паднаха на пода.
— Дяволите да те вземат, ти си страхливец и лъжец. Ти ще я признаеш. Ще ми кажеш коя е тя в действителност. Веднага!
Гърдите на Хатауей се повдигнаха, но той не направи опит да се освободи. Погледът му беше втренчен шокирано в Керн.
— Досетил си се — каза той с дрезгав глас. — Как?
— Това няма значение. Просто го кажи. Поне веднъж в двуличния си живот кажи истината.
— Добре тогава! Изабел… е моя дъщеря.
Признанието отекна в съзнанието на графа. Той бе знаел истината, когато бе дошъл тук, но отново се почувства отвратен от подлостта на Хатауей. Това беше човекът, на когото Керн се беше възхищавал през целия си живот.
Графът пусна Хатауей и се отдалечи.
— Ти си Аполон. Изабел е родена от връзката ти с Аврора Дарлинг. Връзка, която е била прекратена в нощта преди сватбата ти.
Хатауей се отпусна в един стол и сведе глава.
— Да.
— Когато ти се ожени, аз бях само на девет години — каза Керн — Въпреки това си спомням церемонията в църквата. Спомням си как си мислех, че някой ден искам да бъда джентълмен като теб. Само че мъжът, на когото се възхищавах, само няколко часа по-рано бил станал от леглото на любовницата си.
— Направих онова, което смятах за правилно.
— Правилно? Ти ме накара да мисля, че си по-добър от Линууд. Че си човек с морал и съвест. Докато през цялото време ти си продължавал връзката си с куртизанка.
— Аз обичах Аврора. Да я оставя, беше най-трудното решение, което съм вземал в живота си.
— А какво ще кажеш за това, че си изоставил Изабел?
— Тогава още не знаех, че Аврора е бременна. Пък и тя беше проститутка. Бракът с нея беше немислим. Нямах избор.
Колкото и да му беше неприятно това, Керн разбираше пред каква дилема е бил изправен Хатауей. Той самият беше развалил годежа си с Хелън, за да предложи на Изабел да стане негова любовница. С какво това го правеше по-различен от маркиза?
— Когато разбрах, че Аврора е бременна — продължи маркизът, — беше твърде късно да направя каквото и да било. Съпругата ми също беше забременяла. Трябваше да запазя раждането на Изабел в тайна.
— Можел си поне да посетиш Изабел тайно.
— Плащах за къщата й, за дрехите й, за гувернантката й. Погрижих се тя да бъде отгледана далеч от бордея.
— Тя е имала нужда от баща, а не от банкова сметка, по дяволите.
— Да не мислиш, че през всичките тези години не съм бил загрижен какво ще стане с нея? Защо според теб й позволих да стане част от семейството ми? Това нямаше нищо общо с проклетите мемоари, а представляваше само едно извинение да опозная собствената си дъщеря. — Той млъкна и зарови лице в ръцете си.
— Значи с брат ти сте имали връзка с една и съща жена.
— Когато той тръгна с нея, аз го презирах, въпреки че, не я бях виждал от много години. Но не можех да го виня, че е бил пленен от красотата й.
— Когато разбра, че Изабел търси убиеца на майка си, ти поиска от мен да й попреча. Защо? — попита графът. — Само от разкриването на своята тайна ли се страхуваше?