Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Значи ще оздравее? — попита Биан.
— В момента има риск от вътрешна инфекция и ще трябва да го наблюдават. Но според Ензенауър след два дни ще могат да го изпишат.
Биан въздъхна с видимо облекчение. Ако Бин Паша беше издъхнал на операционната маса, би й се наложило да обяснява подробно и дълго.
Всички почнаха да се усмихват и аз реших да им разваля настроението.
— Не вярвам да изкопчим нещо от него.
— Какво означава това? — попита Филис.
Преразказах най-подробно какво бяхме научили от Абдул Алмири за Али бин Паша и завърших с едно интересно наблюдение, което бях направил, докато той се целеше в главата ми.
— Имаше един миг — казах аз, — част от секундата… когато се погледнахме в очите. Колкото и мелодраматично да звучи… сякаш надникнахме в душите си. В онзи момент видях омраза и ярост, граничеща с безумие.
Биан се усмихна и каза:
— Чудя се какво ли е видял той в твоите.
— Да не си очаквал да се усмихне, Дръмънд? — сопна се Уотърбъри. — Другарите му са били мъртви или ранени. Самият той току-що е попаднал в плен.
Всъщност много добре си спомнях, че Бин Паша се усмихна.
— Откъде знаеш? — възразих аз. — Не помня да си бил там.
Уотърбъри ме изгледа кръвнишки.
Преди нещата да загрубеят, Филис се намеси.
— Накъде биеш, Шон?
— За да бъде пречупен Бин Паша, ще трябват изобретателност, късмет и време. Месеци, може би години. Той няма да се хване на обичайните трикове, нито пък ще го подмамите да допусне елементарна грешка като обикновените престъпници. — Озърнах се към шейха и добавих: — А ако някой възнамерява да му развърже езика с бой, болката само ще подсили неговата ненавист и ярост.
— Да не би да намекваш, че Бин Паша страда от комплекса на мъченик? — попита Филис.
Зачудих се какво всъщност намеквам.
— Ами… представете си този човек като стомана. Той предпочита топлината. Тя го закалява, прави го по-силен.
Уотърбъри се вгледа в мен, после каза:
— Твърдиш, че знаеш доста за него. Но сам призна, че изобщо не сте разговаряли, и това ми се вижда… абсурдно.
Усмихнах му се.
— Имам силна интуиция. С теб например още на третата секунда усетих, че няма да си допаднем.
Той реши, че аргументът ми заслужава сериозно възражение, и отговори:
— Да, но си поговорихме.
Защо ли си губя времето за такива хора?
Престанах да му обръщам внимание и огледах другите лица около масата. Продължавайки съдебната тактика, казах:
— Нека си преповторим какво знаем за Бин Паша. Бил е терорист през целия си съзнателен живот, оцелял е повече от десетилетие в един занаят, който стана крайно опасен благодарение на нашите усилия. Нещо повече, Заркауи лично го е избрал, за да представя движението му пред външните инвеститори. Това подсказва пълна увереност, че ще пази най-ценните тайни на групировката. А също така, че евентуалните спонсори ще го приемат като образец на истински терорист. Извод: неговите съратници не го подценяват, значи и ние не бива да допускаме тази грешка.
Всички се замислиха.
Биан кимна в знак на съгласие.
Шейхът мълчеше. Беше се облегнал назад и гледаше съсредоточено огънчето на цигарата си. Може би го бях надценил, може би всъщност нямаше и грам мозък.
Уотърбъри пръв наруши мълчанието:
— От опит знам, че всеки проговаря. — Тъй като никой не отвърна, той добави: — Просто трябва да намериш верния подход.
А за какво си говорехме според него?
Шейхът най-сетне откъсна очи от цигарата и каза на изненадващо добър английски:
— Полковникът е разбрал много добре този човек. — Той размаха цигарата към Уотърбъри. — Али бин Паша е потомък на десетки поколения бедуински воини. Той не е като ония хора от Йордания, Пакистан или Сирия. Също като вашия йордански пленник те са селяни, които си играят на войници. Али бин Паша е възпитан другояче.
— Така ли? — попита Уотърбъри.
— Ние наричаме тези хора такфири. Чували ли сте тази дума? Те са по-лоши от Ал Кайда. Безкрайно фанатични, безкрайно жестоки.
— Вие сигурно знаете най-добре — отвърна Уотърбъри.
— Знам — потвърди шейхът и това ми се стори интересно, дори многозначително. — А вие ще се зарадвате, че мога да ви предложа решение.
Всички наострихме уши.
— Предайте Али бин Паша на мен — заяви шейхът. — Той е от нашите. Ние го разбираме.
— Имате предвид екстрадиране? — подсказа Уотърбъри.
— Добре де, не съм запознат с точната американска терминология, но знам, че се прави. — Той огледа лицата ни и добави: — Разбира се, ще имам грижата да получите всичко, което узнаем от разпитите.