Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Цар Плъх - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Цар Плъх

Электронная книга - «Цар Плъх». Краткое содержание книги:

По принцип “Цар Плъх” на Джеймс Клавел е книга за войната. Тя се усеща като един дух, кръжащ наоколо през цялото време. Действието се развива в мизерен военнопленнически лагер някъде из Сингапур по време на Втората световна война, където американци, англичани и австралийци са захвърлени на ръба на оцеляването и в постоянна борба за излиняващия си живот. Та сред тях е нашият човек – Царя. Той единствен има мускули, здраво тяло, чисто бельо, панталони с ръб, отлична храна и власт. Огромна власт. Та в действителност книгата е за Царя – за неговата способност да извлича полза от всичко, неговата пресметливост и нюх към печалбата и търговията. Не, всъщност книгата е за находчивия човек въобще, но и за неговата драма. Една особено поучителна история за човешките взаимоотношения, за стълбицата на успеха, по която е трудно да се изкачиш, но по която много лесно се слиза. Трудно е да се каже за какво всъщност е книгата. Тя е и за приятелството, и за омразата, за вечното надлъгване, за обикновените човешки слабости. Тя дава много на онзи, който се реши да я прочете (ето защо харесвам стойностните книги) и всеки може да открие своята истина в нея. “Цар Плъх” е и книга за надеждата – но надеждата не като самоцел, а за надеждата и онова, което следва след нея. Не винаги сбъдването на надеждите носи удовлетворение и отваря вратите на рая. Не и в Чанги, където всичко е някак…по-особено и разбираемо единствено за онези, които са минали през неговия ад…
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 161
Перейти на страницу:

— Заслужавате си го, копелета мръсни! — Грей бе доволен, че откри фалшивите теглилки. Ах, колко бе доволен!

Джоунс извади табакерата си взе да свива цигара.

— Искате ли малко тютюн? — предложи той, а момчешкото му лице бе напрегнато и разкривено в плаха усмивка.

— Не, благодаря — отвърна Грей, въпреки че от четири дни нямаше цигари и страшно му се пушеше.

— Бихме могли да се разберем — рече Джоунс; спокойствието и изисканите му обноски постепенно се възвръщаха. — Може би някой действително е пипал теглилките. Но разликата е незначителна. Аз лесно ще намеря други, точни теглилки.

— Значи признавате, че са подправени?

— Казвам само… — Джоунс прекъсна изречението си и се обърна към Блейкли: — Излезте, сержант! Чакайте навън.

Блейкли незабавно се отправи към вратата.

— Стой тука, Блейкли — спря го Грей. После хвърли поглед към Джоунс и почтително добави: — Не е нужно Блейкли да излиза, нали, сър?

Джоунс го изгледа изпитателно през дима от цигарата, сетне рече:

— Не, стените нямат уши. Добре. Ще получавате по половин килограм ориз седмично.

— Само толкоз?

— Добре, килограм ориз и половинка сушена риба, Веднъж седмично.

— А захар? Яйца?

— Те са за лечебницата, знаете това.

Джоунс мълчеше, и Грей мълчеше. Блейкли хлипаше до вратата. Изведнъж Грей прибра теглилката в джоба си и тръгна да излиза.

— Грей, чакайте малко — Джоунс взе две яйца и му ги подаде. — Ето, ще ви давам по едно седмично заедно с другите неща. И захар ще има.

— Искате ли да ви кажа какво ще направя сега, подполковник? Ще отида при полковник Смедли-Тейлър, ще докладвам какво казахте и ще му покажа теглилките… А като дойде време за дупките, надявам се и това да стане, ще гледам да бъда там и лично ще ви натикам вътре. Но бавно, защото искам да ви чуя как ще крещите и искам да видя как умирате — малко по малко. И двамата.

После излезе от бараката и жегата вън го блъсна лицето, а вътрешностите му се разкъсаха от болка. Но той направи свръхчовешко усилие и бавно пое надолу по хълма. Джоунс и Блейкли го наблюдаваха от вратата на склада. И двамата бяха обзети от ужас.

— Господи, сър, какво ще стане сега? — изохка Блейкли — Ще ни окачат на въжето…

Джоунс го блъсна обратно в бараката, затръшна вратата и злобно го удари с опакото на ръката.

— Млък!

Блейкли се свлече на пода и по лицето му потекоха сълзи. Джоунс го вдигна и го удари още веднъж.

— Не ме бийте! Нямате право да ме биете…

— Млъкни и слушай! — разтърси го Джоунс. — Слушай да те вземат дяволите! Сто пъти съм ти казвал да използваш истинските теглилки, когато Грей ще идва на проверка глупак смотан! Спри да хленчиш и слушай. Първо — ще отричаш, че сме казвали нещо. Ясно ли е? Нищо не съм предлагал на Грей, ясно ли е?

— Да, сър, но…

— Ще отричаш, и толкова, разбра ли?

— Да, сър.

— Добре. И двамата ще отричаме и ако поддържаш версията докрай, ще те измъкна от тая каша.

— Наистина ли? Ще успеете ли, сър?

— Ще успея, стига да отричаш. Второ — не знаеш нищо за теглилките. И аз нищо не знам. Ясно ли е?

— Но ние сме единствените…

— Ясно ли е?

— Да, сър.

— После — нищо друго не се е случило тук, освен дето Грей откри фалшивите теглилки, но и аз, и ти сме били изненадани не по-малко от него самия. Ясно ли е?

— Да, но…

— Сега разкажи какво се случи. Разкажи, дявол те взел! — изкрещя Джоунс, надвесен над него.

— Ами… точно привършвахме проверката и тогава… тогава Грей се спъна в кантара и теглилките се разпиляха и… и видяхме, че са фалшиви. Така ли, сър?

— После какво стана?

— Ами, сър… — Блейкли се замисли за миг, сетне лицето му светна. — Грей ни попита за теглилките, но до тоя момент аз не бях забелязал, че са фалшиви… И вие също много се учудихте. После Грей си тръгна.

Джоунс му подаде малко тютюн.

— Забравяш какво каза Грей. Не си ли спомняш? Той каза: „Ако ми дадете малко ориз допълнително, по половин килограм седмично, и едно-две яйца, няма да ви докладвам.“ И тогава аз му казах да върви по дяволите и че аз сам ще докладвам за теглилките и за него също, и не бях на себе си от ярост за фалшивите теглилки. Как са попаднали тук? Коя свиня е посмяла да направи такова нещо?

Малките очички на Блейкли светнаха от възхищение.

— Да, сър, съвсем ясно си спомням. Той поиска половинка ориз и едно-две яйца. Точно както казахте.

— Тогава го запомни добре, глупако. Ако беше взел другите теглилки и си беше държал езика зад зъбите, нямаше да се забъркаме в тая каша. Гледай да не се раздрънкаш отново, защото ще прехвърля цялата отговорност върху тебе. Кой ще повярва на един сержант, ако аз заявя, че ти си виновен?

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)