Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Понякога му хрумва едно стихче, перифраза от (поне така си мисли) „Заровено послание“ на Арчибалд Маклийш: „Не беше глас Божи, а просто гръм.“ Не е точен цитат, но той така си го спомня. „Не Господ, а гръм.“ Или така му се иска да вярва? Колко пъти съществуването на Господ е било отричано по този начин?
Във всеки случай това става по-късно. Когато влиза в Сакраменто, той е пиян и щастлив. Нищо не измъчва съзнанието му. Дори на следващия ден Калахан е почти толкова щастлив въпреки махмурлука. Лесно си намира работа — свободни работни места с лопата да ги ринеш, като ябълки в овощна градина, изпопадали след буря. Стига да не се боиш, че ще си изцапаш ръцете, или че ще се опариш с горещата вода, или че ще ти излязат мехури от дръжката на брадвата или лопатата (през годините му на скитане из Америка никой не му предлага да работи като брокер на ценни книжа).
В Сакраменто се хваща като хамалин в един магазин за легла и дюшеци на име „Сънения Джон“. Магазинът се радва на небивал приток на клиенти и Калахан и колегите му по цял ден товарят и разтоварват единични легла, двойни и персон и половина. В сравнение с някои от предишните му занимания това тук е блага работа.
На обяд Калахан и останалите хамали седят на сянка край рампата. Доколкото вижда, сред колегите му няма никой от пътниците в камиона „Интърнешънал харвестър“, но не може да бъде сигурен; тогава беше безпаметно пиян. Знае само, че е единственият бял. Всички ядат тортиля с лют сос от „Щурата Мери“ на няколко преки от магазина. Един очукан транзистор върху купчина сандъци свири салса. Двама младежи заиграват танго, а останалите — включително Калахан — оставят храната и почват да ръкопляскат.
Приближава се млада жена с пола и блуза, поглежда неодобрително танцуващите, после се обръща към Калахан:
— Бял ли си?
— Бял като този прекрасен ден.
— Това може би ще ти хареса. На тях със сигурност не им говори нищо.
Тя му подава вестник — „Сакраменто Бий“ — поглежда мексиканците и изсумтява:
— Малоумници.
На Калахан му иде да стане и да я изрита по глупавия бял задник, но вече е обяд, прекалено късно, за да си търси друга работа. Дори да не го опандизят за хулиганство, няма да му платят. Задоволява се да и покаже среден пръст зад гърба и се засмива, когато неколцина от другарите му го аплодират. Младата жена рязко се обръща, поглежда ги подозрително, после се прибира в магазина. Все още усмихнат, Калахан разгръща вестника. Усмивката му помръква, когато отваря на страницата за вътрешни новини. Между две статии за дерайлирал влак във Върмонт и банков обир в Мисури се мъдри следното:
НЮ ЙОРК: Роуан Магръдър, собственик и главен директор на може би най-популярния американски приют за бездомници, алкохолици и наркомани, постъпи в болница с опасност за живота, след като бе нападнат от така наречените Братя Хитлер. Братя Хитлер действат на цялата територия на Ню Йорк от осем години. Според полицията те са отговорни за над трийсет нападения и за смъртта на поне двама души. За разлика от предишните им жертви Магръдър не е нито евреин, нито чернокож, но е бил намерен в безпомощно състояние недалеч от „Дом“, приюта, основан през 1968 година, с отличителния знак на Братята Хитлер — свастика, издълбана с нагорещен нож на челото. Магръдър е получил и многобройни прободни рани. „Дом“ спечели голяма известност, след като през 1977 година бе посетен от Майка Тереза, която помогна в сервирането на вечерята и се моли заедно с клиентите му. Самият Магръдър, наречен още Ийстсайдския уличен ангел, стана сензацията на „Нюзуик“ през 1980 година, когато кметът Ед Кох го обяви за най-популярния мъж на Манхатън.
Лекарите оценяват шансовете на Магръдър да оживее на „не повече от три на десет“. Освен раната на челото Уличния ангел е ослепен. „Аз съм милостив човек — заяви един лекар пред екипа ни, — но мисля, че такива хора трябва да бъдат екзекутирани.“
Калахан препрочита статията, чуди се дали това е „неговият“ Роуан Магръдър, или е друг — Магръдър от свят, където на някои банкноти стои ликът на някой си Чадбърн например. Нещо го кара да бъде сигурен, че е неговият и че по някакъв начин той е трябвало да прочете тази статия. Очевидно в момента се намира в света, който нарича „реален“, и това личи не само от няколкото банкноти в джоба му. Чувства, че е така. Ако е вярно (а той е убеден в това), колко ли важни събития е пропуснал, докато се е скитал по тайните шосета на Америка? Майка Тереза посетила приюта! Сервирала супа! По дяволите, може би дори е забъркала голяма тенджера „жабешка супа с галушки“. Напълно възможно — рецептата сигурно още стоеше там, залепена с тиксо до печката. Ами наградата! Сензация в „Нюзуик“! Калахан се ядосва, че не е научил за това, но човек не чете много често вестници и списания, когато играе в пътуващи циркове, поправя транзистори или рине тор след родеото в Енид, Охайо.